Александър Симов взривяващо: Който иска промяна, да влезе в БСП и да се бори, заедно с нас!

България отблизо

Мога и приемам критика за резултата на БСП от хора, които реално са се борили, от хора, които знаят какво е да се изправиш срещу тази паяжина от пари, феодални схеми, едър бизнес и медийна мътилка.

Да, критиката им нагарча, но я приемам.

Очевидно БСП трябва да продължи промяната в себе си, за да може да стане автентичен изразител на недоволството.

Но след всички избори отново и отново слушам как трябвало да има нещо ново ляво, как от небето в следващия миг ще дойде някакъм нов ляв проект и той ще е съвършен и ангелски и вече вместо да се ядосвам, просто се хиля. Докато съм жив този рефрен ще ме преследва като песен на Веселин Маринов.

И тези мечтания са романтични, но има един-единствен безспорен факт в цялата тази буфонада – добра или лоша БСП е на терена срещу Борисов, всеки път тя се противопоставя, разтърсва, вдига шум и неизменно излиза на тепиха за поредната битка.

А много от медийните тенори ги няма никъде в решителните мигове. Оглеждаш се, търсиш помощ, но нищо.

И чакат края, за да могат ехидно да кършат пръсти и да изпадат в умопомрачителни гърчове, че всички са идиоти, че всички са едно и също и само те са моралните ангели.

БСП не е идеалната, но БСП е реалната левица в България. Левица, която още търси своя път и със сигурност ще прави още грешки. Но тя няма как да бъде заменена, подменена или забравена. Това няма да се случи. Защото наистина има голяма разлика от битките във фейсбук и политиката на място, сред хората. Така че, ако искате ново ляво, ако наистина чакате социална промяна – влезте в БСП и се борете. Толкова е простичко. 

Резултатът е болезнен, но не мисля, че е отчайващ.

Срещу БСП имаше изправена огромна медийна машина, премиер, който не слизаше от новините и беше развързал кесията като плейбой в луксозен курорт, както и всякакви форми на корпоративен и купен вот. БСП загуби, но ако някой се чувства тържествено от този факт ще трябва да ходи да си проветри мозъка.

Това имах да казвам засега.

Още ще размишлявам и ще се самобичувам.

И ако видите, че не пиша дълго във фейсбук, моля ви, проверете дали не съм заключен на терасата от Хакимчето, за да размишлявам къде сбъркахме и да тренирам духа си за следващите битки със спанак и броколи.

Александър Симов

Фейсбук

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *