На 14 февруари нашата Православна църква чества успението на св. Константин-Кирил Философ. Според неговото кратко житие, Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхожда от знатните родители Лъв и Мария, които са солунски славяни.
Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отварят вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учи заедно с децата на византийските царе и боляри, под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия патриарх.
Завършил образованието си с прозвището Философ, той е назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. Но Константин чувствал, че е избран за по-велики дела, и тайно избягал в манастира на малоазийския Олимп, при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Припомняме, че когато нашият първоучител и съпокровител на Европа, свети Константин-Кирил Философ създаде и започна да разпространява славянската писменост, заедно с брат си Методий, чието българско име е Страхота, по думите на великия българин Георги Димитров, германският император говорел на немски само с конете си.
Тоест, светите равноапостоли Кирил и Методий извършват първата истински демократична, което означава народна, промяна в Европа. Тяхното и нашето „Аз Буки“ проправи пътя на българския народ и на другите славянски народи към необятния свят на знанието и науката. Защото техните букви бяха създадени по българския народен говор. А сега Западът иска да учи на демокрация нас, българите и славяните, които първи в Европа направихме нещо истински демократично. Направихме знанието и науката достояние на всички хора.
Ето защо самият Константин Кирил Философ в своето стихотворение „Проглас към Евангелието“ отправя послание към славяните: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте, цял славянски народе, слушайте словото, защото от Бога дойде…“
Великият наш първоучител Кирил се обръща не към „богоизбраните“, не към „елитите“. Обръща се с цялата сила на своята душа, към славянския народ, към обикновените хора. За да ги насочи по пътя на знанието.
Именно в това е огромното значение на нашата кирилска азбука. Кирилицата е направена за обикновените хора. Тя събужда невероятните умствени и духовни възможности на славянските народи. И ги поставя начело на развитието на цялото човечество.
Затова, ние славяните, сме по-умни, по-знаещи, по-можещи от западните народи. Защото на запад и сега, знание получават само тези, които могат да си го платят. И понеже не знае друг начин, Западът постига всичко с грубата сила на оръжието. Ние, обаче, постигаме своите успехи със силата на приятелството, обичта и взаимното доверие. Със силата на духа.
Разликата между източноевропейския славянски свят и западните държави е като разликата между земята и небето. Защото Западът още е потънал в сферата на предметно-вещевия свят. Докато ние българите, руснаците и славяните като цяло, живеем в небето на духа и светостта.
Точно затова древна България и съвременна Русия са начело на човешкото развитие.
И затова Западът иска да ни унищожи. Но няма да успее. Въпреки че вложи много усилия и стотици години, за да го направи.
Защото няма сила, която да унищожи могъщия славянски дух.
И така ще бъде завинаги.
Автор Иво Македонски, istinata.net
