Социолози попариха Борисов: Вижте какво е доверието в него, в президента и…Караянчева

България отблизо

Доверие към Румен Радев в началото на юни  декларират 50%. 31% са на противоположна позиция, 17% се колебаят, а малцина не могат да се сетят за президента. 30% заявяват доверие на Бойко Борисов, 57% – недоверие. 12% се колебаят, а само 1% не се сещат за него кой е. Цвета Караянчева се радва на скромна подкрепа.

Що се отнася до политиката, няма съществена промяна в отношението на българите преди и след извънредното положение. Както поредица бързи сондажи на „Галъп интернешънъл“ през април и май показаха, българите оцениха високо действията на властта в справянето с коронавируса. Когато обаче става дума за общополитически въпроси, отражението на извънредната ситуация не е толкова чувствително.

Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“ от възобновената програма за независими изследвания „лице в лице“, известна като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Последните две изследвания от нея, преди извънредните мерки, бяха през февруари и март. След прекъсване през април, програмата беше възобновена в края на май, като „Галъп интернешънъл“ беше може би първата агенция, която успя да проведе изследване „лице в лице“ след облекчаването на мерките в страната. За максимална коректност, „Галъп интернешънъл“ публикува данни едва след проведена още една вълна.

В края на май 16% от пълнолетните българи заявяват доверие в Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, а 66% заявяват недоверие. 13% се колебаят, а 5% все още не са запознати с нея. Трябва да се отбележи, че доверието в председателя на Народното събрание се измерва на всеки два месеца, респ. последните данни са от края на май и няма как да отразят евентуално влияние на спрягането на името на Караянчева по повод записи. Доверие към Румен Радев в началото на юни пък декларират 50%. 31% са на противоположна позиция, 17% се колебаят, а малцина не могат да се сетят за президента. 30% заявяват доверие на Бойко Борисов, 57% – недоверие. 12% се колебаят, а само 1% не се сещат за Борисов.

 

t-1-a

 

t-2_1

 

 

t-3

През март донякъде се усети повишено доверие спрямо всички институции – заради заплахата. По-късно в хода на извънредното положение обществото проектира високи изисквания и ситуативни тематични оценки предимно към оперативната по тези въпроси власт – правителство, щаб и т.н. Сега стандартният индикатор за доверие показва, че темата с коронавируса се мисли от българите по-скоро като паралелен сюжет, а сериозно разместване на политическите пластове по-скоро засега няма. Парламентът в началото на юни има доверие от 23% и недоверие 67%, а правителството – 30% доверие срещу 60% недоверие. Институцията на президентството (чийто образ се движи синхронно с личното доверие към президента) получава 52% доверие и 33% недоверие.

Тепърва ще се измерва дали текущите скандали ще дадат отражение. Изследването завърши преди тяхната най-остра фаза.

От данните за Цвета Караянчева личи обичайната тенденция за български политик – с ръста на разпознаваемостта по-бързо в годините да расте и недоверието. Все пак доверието в председателя на НС не е малко в сравнение с много други политици у нас.

Коронакризата може би е поставила на изпитание част от доверието в президента, но като цяло то остава високо на фона на обичайното у нас отношение към политици.

Като че ли премиерът Борисов е получил шанс да излезе с малко по-укрепнало общополитическо доверие след извънредните мерки – след няколко по-тежки месеци, в които доверието към него беше останало трайно под 30%.

Белезите на известно укрепване на доверието в правителството се проявяват и в покачване на доверието в почти всички членове на кабинета в сравнение с края на зимата (когато доверието в кабинета беше застрашено заради текущите скандали). Немалка част от тях сега се ползват с доверие в диапазона около 20%. Разбира се, не всички членове на кабинета са особено познати, а ниската запознатост обикновено значи и по-ниска възможност за доверие.

t-4

Данните са част от ежемесечната, независима, изследователска програма на „Галъп интернешънъл“ Политически и икономически индекс. Последната вълна на изследване е проведена между 4 и 12 юни сред 809 души. Представително е за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Източник: Епицентър

loading...

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *