Търговски вериги се заиграха грозно с децата. Скубят майки и баби заради колекции от пластмасови боклуци. Спрете изнудването, не сме милионери!

България отблизо

Докога ще продължава това изнудване? Докога ще изпитвам ужас да вляза с детето си в някоя търговска верига и да се чудя дали ще е започнала поредната игра там и ще чуя поредните детски писъци?

Това пита читателката ни Мирослава Колева, която вече е на ръба на силите си и финансовите си възможности.

Имам шестгодишна дъщеря, която е в последната група на детската градина. Детето ми е достатъчно голямо да гледа телевизия и да разбира рекламите. Така цялото семейство попаднахме в капана на големите вериги. През пролетта беше „Лидъл“. Тогава събирахме стикита. Лесно е да се каже събирахме. По-скоро купувахме ненужни неща, за да си попълним колекцията.  Защото стикитата не се дават даром, а срещу покупка за най-малко 15 лева. Отделно се дават още 6 лева за албум-хладилник, където да се съхраняват. Цялата колекция беше от 24 стикита и сами си направете сметката колко пари дадохме – по 15 лева за всяко. Като имате предвид, че пакетчетата с уродливите фигурки се дават на лотариен принцип и можете да съберете десет млека, но нито едно яйце или останалите неща, които трябва да се сложат в хладилника.

В градината на дъщеря ми започна масова търговия. Заменки, пазарлъци, дай ми това, ще ти дам онова. И тъкмо си мислехме, че истерията е свършила, когато започна същата, само че в „Била“.  Там мизата скочи на 20 лева. Купуваш стоки за толкова и ти дават заветното пакетче. Отново се налага да вземеш и албум за още 6 лева и лудницата започва отново. Така с голям късмет, ако си купиш продукти най-малко за 500 лева /?!/ събираш колекцията.

В мига, в който лудницата в „Била“ свърши, започна тази в „Кауфланд“. Появиха се „топчовците“ и майки, бащи, баби и дядовци хукнаха да събират колекцията. За 25 лева покупки, получаваш един супергерой. Няма да изчисляваме колко трябва да изсипеш в магазина, за да се сдобиеш с всичките 24. Над 700!

Свърши в „Кауфланд“ и си отдъхнахме. Но веднага започна пак в „Лидъл“. За покупка от 20 лева получават една точка. Ако събереш пет точки ти дават плюшена играчка по избор – патладжан, картоф, чушка, банан, морков. Та за 100 лева можеш да купиш на детето си дрон или много по-добра и стойностна играчка! Но то реве и иска картофа, защото го гледа в рекламите по телевизията!

„Лидъл“ кротна и сега пак е наред „Била“. Даваш 20 лева за продукти и получаваш „скокльо“. И пак трябва да събереш 24…

Всичко това се случи в рамките на половин година.

Семейството ни се разори. Започнахме да просим стикита от комшиите. Но и те имат деца, и те събират за някого.

Прекрасно разбирам стратегията на магазините. С безумните си стикерчета, които се произвеждат в Китай и не струват и един цент единия, привличат купувачи. Привличат ги чрез най-милото им – децата.

Как да откажеш на едно дете?

Как да му обясниш, че това са пластмасови фигурки без никаква стойност? Че нито възпитават, нито те обогатяват, а просто събират праха в някой ъгъл в стаята за игра? И като си набавиш цялата колекция изгубваш интерес, защото тя за нищо не ти трябва?

Че мама и татко нямат толкова много пари, за да съберат всички колекции?

Достатъчно е едно дете в градината да се похвали, че има всички фигурки и другите да ревнат с глас.

Бабите вече се страхуват да отидат на пазар с внуците си. Честа гледка е някои да започнат да вият като сирени на касата и да се тръшкат за стикер.

Защо употребихте децата във войната си за клиенти?

Намерете някакъв по-почтен начин! Например с по-добро качество на стоките!

Долу лапите от невинните душици, които по неволя станаха рекетьори и изпразниха джобовете на родителите си!

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *