Шефът на банковата асоциация: Дори с валутния борд, ние сме бедна страна,която иска да е сред богатите!

България отблизо

През последните 23 години видяхме доста кризи и сътресения, но бордът и фиксираният курс не показаха никога колебание или слабост.

Конструкцията му е толкова съвършена, че не позволява да циркулират повече левове, т.е. да се печатат безразборно пари, с което да се създадат условия да поскъпне еврото и да се смени курсът. Този механизъм ще остане същият и ако бъдем приети в ERM-2, т.е. нищо няма да се промени във фундамента на валутния борд, който го прави толкова здрав.

Лошото е, че ако макроикономическите ни показатели са стабилни, то брутният вътрешен продукт и стандарта на живот на българите са доста далеч от средното ниво в еврозоната. Тоест, най-бедната страна се натиска да влезе в клуба на най-богатите.

Това стана ясно от интервю, което шефът на Асоциацията на банките в България/АББ/ Петър Андронов даде пред вестник „Монитор“, цитирано от Блиц.бг

– Г-н Андронов, във връзка с предстоящото ни влизане в еврозоната в последно време възникнаха опасения относно промяна на валутния курс на лева. Какво е вашето мнение по въпроса?

– Нямам такива опасения. Нито решението на парламента го позволява, нито някой у нас има намерение да го прави.

Смятате ли за възможно да ни се окаже натиск да не влезем във валутния съюз със сегашния курс на лева спрямо еврото?

– Не. Трябва на пазара да има друг курс, който обосновано да е по-логичен, защото с него се сключват основната част от сделките с евро и лев. Друг курс освен 1.95583 лева за едно евро няма, всички трансакции стават по този курс или съвсем близко до него. Ако питате за влизането в самата еврозона, то логиката е същата. Трябва трайно съотношението да се отклони с повече от 15% от фиксираното и сделките да стават при съвсем различни курсове. Тъй като възнамеряваме да запазим сегашния фиксиран курс, т.е. валутния борд и в рамките на ERM-2, то няма как да се случи. Само огромни и драматични промени и сътресения в нашата икономика биха могли да обективират друг курс. Те трябва обаче да са толкова мащабни, че да наложат промяна в курса, независимо дали сме в чакалнята на еврозоната или не.

Истината е, че сме заявили като страна желанието си за членство в еврозоната преди 15 години, имаме и задължение да се стремим към това като страна членка на ЕС, но никога не сме били в по-добра позиция да го направим от сега. Защото сега усещаме осезаема симпатия от Европа да направим тази стъпка

Еврото ли е един от шансовете ни да не сме втора категория държава?

– Да, но не е голяма гаранция. Ако въведем еврото и кръстосаме крака, ще си останем втора категория. Еврото ще ни помага и пази, но само ако работим здраво и променяме структурно, устойчиво и дългосрочно икономиката си.

Икономиката ни готова ли е за еврозоната?

– Натрупахме доста години със стабилни стойности на критериите за членство във валутния съюз. Нещо повече, по показатели като държавен дълг например, сме сред най-добрите в ЕС. А в миналото бяха приемани страни, които имат не просто по-слаби индикатори от нашите, но и нарушаващи минималните изисквания за членство.

Какви ще бъдат плюсовете и минусите за обикновените хора от преминаване към еврото? Говори се, че въвеждането на новата валута винаги водело до скок на цените, както е станало в Гърция.

– Твърденията за скок на цените са силно преувеличени. Нека да сме наясно, говорим само за незабавната инфлация, породена от замяната на националните банкноти с евро, най-вече поради закръгления. Гърция, която споменахте, прие еврото през 2001 г. и в следващите години инфлацията там си остана непроменена в рамките на 2-3%.

Ефектът от самата подмяна беше близък до нула. Преди еврозоната Гърция имаше серия от години дори с двуцифрени инфлации. Южната ни съседка бе приета във валутния съюз с много компромиси и се оказа, че дори данните при влизането й са били подправени, хайде, политически по-коректно, сгрешени. Решението бе политическо, защото държавният дълг на Гърция тогава бе 102% от БВП, де факто през 2004 година се оказа, че е бил 114% и била допусната грешка.

Грешка имало и при бюджетния дефицит, който не бил 2%, а 4%. Световните медии нарекоха това „креативно счетоводство“. Знаете колко е българският дълг – под 20%, а бюджетът ни е балансиран. След влизането си в еврозоната гърците решават, че са равностойни на германците и трябва да живеят като тях, в което няма нищо лошо.

Как обаче да се постигне това, когато икономиката не може да произведе внезапно същия обем на БВП само защото драхмата е станала на евро? Става с бурен скок на държавните разходи, финансиран с лесни и евтини заеми и за това Гърция е най-задлъжнялата държава в Европа. Независимо от това в следващите 7-8 години след влизането си в еврозоната, южната ни съседка няма промяна в нивото на инфлацията и то остава сравнително ниско.

Историята на еврозоната показва, че икономиката на страните, които са приели единната валута, продължава да се развива с присъщите й темпове и проблеми. Самото въвеждане на валутата не може толкова бързо да видоизмени вътрешноикономическите баланси и пазарни равновесия. Приемането на еврото у нас ще донесе много плюсове за бизнеса и обикновените хора. Бизнесът ще спести от превалутиране на левове в евро и обратно между 60 и 100 млн. евро на година.

А за обикновените хора ще има по-евтини кредити, защото това е изискване на еврозоната./Източник blitz.bg/

Петър Андронов каза индиректно, че сме най-бедната държава в ЕС и няма никаква гаранция, че като влезем в еврозоната това ще се промени. Каза индиректно още, че цените ще скочат. Индиректно заяви, че за обикновените хора няма да има никакви облаги от членството в еврозоната, а и за бизнеса няма да има кой знае какви бонуси.

Само не спомена, че при влизането в чакалнята на еврозоната спестяванията ни, както и запратите и пенсиите в най-добрия случай ще паднат наполовина. А бедният български гражданин едва ли ще издържи на такива шокове.

Натикват ни в еврозоната, както ни натикаха и в ЕС, само за да ни пресекат пътя за сътрудничество и съюз с Русия. Това е мотивът за неочакваната „благосклонност“ на Брюксел към България.

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *