За въвеждане на необлагаем минимум за ниските доходи, и на данък „Богатство“, настояват от КНСБ.
Синдикатът предлага доходите до минималната заплата да не се облагат. Десетпроцентният данък да бъде само за сумите над минималната. От синдиката предлагат още въвеждане на необлагаем минимален първоначален доход за млади семейства, което според синдиката ще стимулира сключването на граждански брак, раждаемостта и потреблението, предаде bTV.
Бизнесменът Ивайло Пенчев нарече предложенията на синдиката „дълбоко неморални“ и заяви, че това е кражба на пари. „Същността на данъчното облагане било насилствено изземване на пари от хора, които са ги изкарали честно. В една правова държава този, който е изкарал повече пари, е създал повече блага за останалите. Насилственото изземване на повече пари е неморално”, твърди Пенчев.
„Това е реакцията на хората с парите, която отразява конфликта между капитала и труда. В същото време, тези хора много обичат да участват в благотворителни кампании. Когато обаче го правиш, за да си измиеш лицето пред обществото, тогава е лошо и просто пиар”, коментира от своя страна Ваня Григорова от КТ „Подкрепа”. Тя заяви, че не става въпрос за кражба, а за обществен договор, който казва, че всеки трябва да подкрепя, съгласно възможностите си, функционирането на обществото.
„Този тип индивидуализъм е дълбоко навлязъл в обществените отношения, при което се зачертават базови принципи на съществуването на обществото. Това не е нормален подход, за която и да е държава”, допълни Ваня Григорова, цитирана от blitz.bg .
Според този бизнесмен Пенчев, хората, които работят в държавния сектор като здравеопазване, образование, култура, вътрешен ред и сигурност и т.н. не са важни, понеже не създавали стойност. Добре, нека оставим тези „бизнесмени“, които „създават стойност“, сами в гората. Без хора, които да се грижат за тяхното здраве, без лекарства, без технологии и образование, без хора, които да поддържат реда…И да видим тогава дали парите, които са ограбили от другите, ще им послужат за нещо. Понеже на човек не му трябват пари, а реални „услуги“ като здравеопазване, наука, образование, хора, които да се грижат за ред и сигурност. Парите са само разменната монета. Нищо повече.
А и нима трудът на лекаря, учителя, строителя, учения, писателя, художника е по-малко ценен за обществото от труда на който и да било „бизнесмен“?! Напротив, трудът на тези професии е много по-ценен за обществото. Но законите, които „бизнесмените“ сами си пишат, ги облагодетелстват и им дават възможност да ограбват безнаказано труда на другите професии. Така че нека този Пенчев да го кара по-кротко. Защото не е върха на мирозданието. А е някъде в неговото подножие. Едно от хилядите човечета, които спастрят паричка по паричка, за да напълнят касичката си. Това са „бизнесмените“.
Нека кажем още на този бизнесмен, че той не е сам в безвъздушно пространство. Че за да направи своето богатство той е използвал труда на десетки и стотици хора. И не го е заплащал, както подобава. Плащал го е по-малко, отколкото струва този труд. Защото ако капиталистът плати на работника целия обем на неговия труд, за такъв „бизнесмен“ няма да остане нищо. Затова капиталистът си прави сметка, колко да даде на работниците и колко ще остане за него. И колкото по-малко дава на тези, които наистина създават благата, толкова повече остава за него. Това Маркс нарича експлоатация. Защото същността на капитала е в ограбването на другите. Иначе никой капиталист не може да натрупа пари.
А и тук става въпрос за една верига от мошеници, които ни ограбват. Единият мошеник, наречен производител ограбва труда на своите работници. Другият мошеник, наречен търговец ограбва своите купувачи с високи цени и надценки, третият мошеник, наречен доставчик също слага своя надценка на стоката и също ограбва крайния потребител.
Така че данъкът „Богатство“ не е нещо неморално. Напротив. Той е просто възстановяване в някаква степен на справедливостта. Начин да се принуди обирджията да върне на хората поне част от награбеното от тях. Да не говорим, че всичко, което е награбил капиталистът от хората, не принадлежи на него. Принадлежи на обществото. Защото капиталистът, чрез купените от него депутати, си прави закони, които му дават възможност да ограбва и да забогатява. И това е другият порочен кръг на капиталистическото общество.
Впрочем времето на капитализма вече отминава. Понеже хората искат все повече справедливост. Все по-реално заплащане на своя труд. Все по-високи доходи и по-достоен живот. А този вечен стремеж на хората към социална справедливост и достоен живот, никой капиталист не може да го спре. Колкото и да се прави на философ. И колкото и да иска.
Автор Иво Македонски, istinata.net
