„Демократична България“ не е градска десница, това са децата, внуците на бившата червена номенклатура, това е бившата опозиция вътре в комунистическата партия.
Кога те се озлобиха най-много? Когато въпреки цялото усилие на служебното правителство, ние обърнахме и дадохме геостратегическото направление за първи път на България с купуването на новите F-16″.
Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на Националната работна среща на ГЕРБ, на която трябваше да се направи отчет за резултатите от местните избори. Вместо това, обаче, той се занимаваше с БСП и „Демократична България“.
„Един много известен политолог, каза, че чул приятният пукот на пропукването на ГЕРБ. Това ме провокира да покажем с Румен Христов, със земеделците, как изглежда пропукания ГЕРБ“, допълни премиерът.
„По техните разбирания, ако сега излезем отвън, това ще е голям протест. В някои градове с колегите от СДС бяхме противници. Борихме се с политически мотиви, но когато стане въпрос за ценности, за т.н. синя идея, за демокрацията, ние нямаме какво да се замисляме.
Много съм огорчен от нашите приятели, но ние трябва да спрем да наричаме „Демократична България“ десница. Това са бившите деца, внуци на червената номенклатура“, каза още Борисов.
„Бях провокиран да направя тази среща. Използвайки случаите, когато се събираме, аз ви се карам. И тези отсреща почват да си мислят, че са алтернатива“./blitz.bg/
Борисов май не иска да си спомни, че той също беше комунист и на всичко отгоре беше бодигард на Тодор Живков. И нека му кажем, че не всеки можеше да стане бодигард, който пази бившия първи партиен и държавен ръководител. Значи, колкото и да го крие, Борисов също е имал дебели връзки.
А какво става сега? Изведнъж той започва да се прави на най-десен от всички десни в България, разправя за „синята идея“ и оглавява „дясна“ партия. Това ако не е мимикрия, здраве му кажи. И той, който от комунистическата партия прехвърча като птиче в редиците на най-десните от всички десни, сега раздава присъди и нарича другите „комунисти и деца на бившата червена номенклатура“. Да не говорим, че в партията му бъка от бивши партийни секретари като Цецка Цачева и племеници на командира на партизанска бригада „Чавдар“ като Лиляна Павлова.
При такова минало, човек просто не бива да упреква другите в комунизъм. Дори не бива да говори за комунисти, а не да раздава присъди кой бил комунист и кой не бил. Защото се получава като в поговорката „Крадецът вика: „Дръжте, крадеца“! Но…за нашия „герой“ такива неща нямат никакво значение. Има значение само това как Той иска да си представя действителността. И каква Той иска да изглежда действителността в очите на обществото. За морал, чест и съвест изобщо не става дума. Това е!
istinata.net
