След проведените в края на месец май избори за Европейски парламент стана ясно, че двете големи либерални партии – Европейската народна партия/ЕНП/ и тази на европейските социалисти/ПЕС/ – губят своето мнозинство.
А това е крах, който не се е случвал от 40 години насам. За такъв разгром, разбира се, трябва да има виновни. И понеже брюкселските бюрократи и политици не искат да признаят собствените си вини, те започват да търсят виновни. И веднага се сещат за своя дежурен виновен – Русия. В това отношение Брюксел все повече започва да прилича на стара мома, която хем иска да се ожени, хем не й стиска. Тоест, хем иска да развива изгодни отношения с Русия, хем не може да се откаже от либералната си риторика, която обявява Руската федерация за враг, без да е необходимо това да се доказва.
Така и сега. Европейската комисия заяви, че държавни и неправителствени източници от Русия стояли зад множество опити за въздействие върху евроизборите, непосредствено преди тяхното провеждане преди месец. Все пак, за да не обиди много Русия, Брюксел потвърждава, че не била засечена целенасочена външна дезинформационна кампания срещу изборите за така наречения „Европейски“ парламент.
Значи няма кампания, но имало опити. И защо Брюксел се страхува от някакви „опити? Не е ли защото все повече европейци започват да четат руската преса? И да търсят там опровержение на лъжите, които ЕС щедро и всекидневно пуска? Според различни изследвания, между 35% и 40% от европейците четат руската преса. В САЩ дори са малко повече. Порталът „Рашън тудей“ го четат десетки милиони. Нека да кажем, обаче, на Брюксел, че ако Кремъл реши да прави кампания против изборите за ЕП, той няма да се опитва, а ще я направи така, че на брюкселци свят ще им се завие. Но по-важното е, че Западът, също както Лондон в случая „Скрипал“, не могат да предоставят никакви що годе валидни доказателства, че някой в Русия се е напъвал да проваля евроизборите. Затова стигат до крайности и откровено смешни „аргументи“.
Такъв смешен „аргумент“ например е, че някой в Русия бил написал за пожара в Нотр Дам в Париж и изразил мнение, че пожарът бил предвестник за „залеза на западните ценности, християнството и ЕС“. Каква връзка може да има пожарът, който е дело на човешка грешка с изборите за ЕП? Добре, че от безхаберие не успяха да съборят и Айфеловата кула, защото тогава щяха да пострадат и много хора. Истината е, че десетки хиляди и милиони в Париж и Франция са недоволни от политиката на Макрон и ЕС. И недоволството им се изля в бунта на „Жълтите жилетки“. Така че на Русия съвсем не й трябва да търси поводи за критика на Запада и ЕС, Понеже такива поводи изобилстват, основно създадени от алчността на управляващите елити в Брюксел и в страните-членки на ЕС.
Ето защо колкото и да обвиняват Русия, колкото и да се скалъпват смешни поводи, ЕС няма да промени все по-засилващото се негативно мнение на европейските народи. Евроскептицизмът няма да изчезне, докато Брюксел се опитва да ликвидира икономиките на европейските страни и да излапа техните ресурси. Тоест, докато не изчезне колониалната зависимост, в която Брюксел е поставил националните елити в отделните европейски страни. Макар че думата „елити“ е много силна за това сборище от „политици“, които също както своите господари от Брюксел, се опитват да обогатят себе си за сметка на своите народи и затова грабят като за последно.
Има само един начин да се запази ЕС. И той не е като се обвинява Русия. Трябва да се промени коренно самата основа, върху която се крепи този „съюз“. Тоест, ЕС трябва да се върне към онова, което основателите на ЕС са имали предвид. А те са искали не колониална структура, а Европа, която да обединява суверенни и независими държави. Европа на отечествата.
Автор Иво Македонски, istinata.net
