Наблягаме на маските, на дистанцията, а никой не се сеща и не иска да говори, че класически средства от преди 50-60 г. като обеззаразяване на средата, обеззаразяване на водата и на въздуха водят до значително снижение на процента на заболелите. Това казва пред „Труд“ проф. Иво Петров.
Питаме го и защо в България не се прилага озонотерапия, колко полезна е тя за тежките случаи с COVID-19 и задава ли се нов пик на епидемията, както твърдят инфекционисти
– Професор Петров, шефът на Националния оперативен щаб проф. Мутафчийски съобщи, че вече има първи пациент, на който е влята плазма с антитела. Не закъсняхме ли много с този метод, за който в Европа и САЩ твърдят, че дава отлични резултати?
– Това е изключително важна терапевтична методика, която вече се прилага и в България. Някои представиха този метод, като нова терапия. Въпросната терапия е известна на медицината в борбата с инфекциозни причинители от 1918 г., от времето на световната грипна пандемия. Вече няколко пъти казвам, че сме принудени да използваме стари терапии с нови приложения. Т. е. това е поредният пример за ново приложение на една стара терапия. В идеалния случай се прилага плазма от пациенти, които са преболедували от COVID-19 и са изградили антитела. Има няколко препарата, които ние при тежка инфекция прилагаме много отдавна – имуновенин, пентаглобин, но те са неспецифични. В Испания и Германия вече има първи резултати от приложението на плазма от оздравели от COVID-19 в лечението на новозаболели. Дори се твърди, че Борис Джонсън е бил лекуван с плазма от оздравели и озон. Той се върна много бързо на работа. Обикновено другите пациенти, които влизат в интензивно отделение, лежат по две-три седмици там. Явно има нещо, от което този джентълмен се е възползвал, благодарение на колегите. Наистина, на приложението на плазмата от оздравели индивиди се дават големи надежди.
– Какъв е проблемът да се прилага на повече пациенти в България плазма от оздравели?
– Плазма с антитела в България се произвежда много отдавна и ние отдавна я ползваме при тежки инфекции. За съжаление, за да се произвежда в големи количества, е необходимо да има голяма „критична маса“ от оздравели донори. Затова, в Германия има призив, хора, които са оздравели от COVID-19 и са позитивни по антитела, да даряват кръв. В България все още няма толкова много оздравели и затова методиката се прилага като индивидуална терапия, на базата на плазма отделена от оздравял индивид чрез плазмафереза. Ако бях позитивен по антитела, веднага бих отишъл да даря кръв. Това е един от рационалните доводи да се изследват повече хора с кръвни тестове, за да може в един определен момент нашата национална кръвна банка да се снабди с донорска кръв от оздравели, с оглед на един потенциален нов пик, защото идват есенни месеци и може да сме свидетели на следващ пик на тази епидемия. Нали знаете, че за да се спечели войната, трябва да се подготвиш за нея в мирно време.
– Време ли е и трябва ли мерките срещу епидемията да се облекчат?
– Разбира се. Естествено. Епидемията си отминава. Никой не трябва да таи никакви съмнения. След 20-30 дни епидемия няма да има никъде по света.
– Инфекционисти твърдят, че до дни се задава нов пик
– Не виждам доводи за такова твърдение. Смятам, че скорошен нов пик няма да има, но никога няма да имаме ниво на заразеност нула. Т. е. винаги ще има спорадични случаи, които могат от спорадични да прераснат в епидемични, в зависимост от конкретни местни условия. Т. е. в зависимост от това дали ще се намери ваксина, в зависимост от сезона, в зависимост от това, какъв е колективният имунитет на конкретната група или нация… Но ние трябва да сме подготвени за следващ пик. Няма значение дали ще е след три или след шест месеца, или никога.
– Разумно ли е да бъде премахнато извънредното положение, защото спор има и по тази тема? Премиерът предлага да отпадне дори предсрочно, но се чуват и мнения за удължаване с още месец, т. е. до средата на юни.
– Изказвам лично мнение. Не искам да съветвам никого. Според мен извънредното положение трябва да бъде премахнато по една много проста причина. Като имахме тежки грипни инфекции, нямахме извънредно положение, пък ние като популация и като здравна система се справихме. Обаче трябва да останат задължителни и като урок мерките за лична хигиена, за спазване на дистанция и за някакъв разум в комуникацията. И нещо друго, много важно, за което много малко се говори – ние наблягаме на маските, на дистанцията, а никой не се сеща и не иска да говори, че класически средства от преди 50-60 г. като обеззаразяване на средата, обеззаразяване на водата и на въздуха водят до значително снижение на процента на заболелите. Не случайно в Ухан, сигурно сте забелязали от репортажите, всеки автобус минаваше на ултравиолетово обеззаразяване и по улиците в Южна Корея видяхме мъгла от водороден прекис. Т. е. не е маловажно каква е средата, в която дишаме. Ние обръщаме внимание на повърхности, но чистенето с парцал, напоен със спирт не ни защитава, защото в средата, в която дишаме остават вируси, ако те не са премахнати.
