Власт, крепена със страх, няма бъдеще. Все някога ще дойде онзи миг, в който трупаната омраза ще се превърне в разрушителна стихия.
Това казва Валерия Велева в своя авторска статия, публикувана от „Епицентър“.
Дерибеите на ГЕРБ не са от вчера. И не са само там, където управляващите загубиха изборите. Те са във всеки град, даже и в София. Тяхната арогатност и алчност да грабят още и още, и да натикват в миша дупка всеки, който не е от софрата им, и това да става със съдействието на всички властови фактори в държавата… Това пося омразата към ГЕРБ.
За да се отърси някак от отговорността за тази безкрупулност, Борисов сам нарече местните герберски феодали „дерибеи“. Но от кого вземат пример тези „дерибеи“? Не е ли от главния „дерибей“, от Борисов, който еднолично управлява и ГЕРБ, и държавата. И който непрекъснато повтаря „аз дадох пари, аз направих магистралите, аз санирам…Сякаш парите, които се дават за софийското метро, или за околовръстното шосе, Борисов ги е извадил от джоба си. Без негово знание и позволение нищо не може да стане. И ако това не е дерибействане, тогава какво е?
Така че нека Вождът да не прехвърля своята отговорност върху феодалчетата. Той е виновен за тяхното съществуване.
За десет години във властта ГЕРБ усвои корупционните практики до съвършенство и самозабрава. И това ставаше с организационните напъни на Цветанов, под погледа на Борисов. Така се роди мощната клиентела, от която сякаш няма отърване. И колкото Цветанов е виновен, толкова и Борисов е отговорен.
Най-срамното нещо обаче, което се видя в тази кампания, беше вотът, даден от страх да не си загубиш хляба, работата, да не изгонят детето ти от градина, или да не погнат бизнеса ти. Перманентният страх от властта създава онова чувство на безнадеждност, което ражда вота от омраза. Това няма нищо общо с демокрацията и свободата. Ако в едно населено място всичко ти зависи от кмета – и заплатата, и дървата; ако той раздава обществени поръчки по партийна принадлежност, това ражда роби. А робите винаги живеят с омраза към онзи, който властва над тях. Ще имаш покорство, но ще те мразят. А покорството ще е до време.
ГЕРБ видяха това в урните, но не могат, не искат, или не им изнася да видят причините.
Власт, която се крепи на страха, няма бъдеще. Все някога ще дойде онзи миг, в който натрупаната омраза ще се превърне в разрушителна стихия.
Сега Борисов се тупа по гърдите и вика, че отново той, щял прочисти ГЕРБ и ще я направи нормална партия. Но…онова, което прави е само да махне някой от най-самозабравилите се местни феодалчета. Само че това не помага.
Промяната при ГЕРБ трябва да дойде от промяната във философията на тази партия. Капсулирането и пренавиването на бурмите „наш човек за всеки пост“ са онези партийни бацили, които ще продължат да обезсилват ГЕРБ. Издигането на калинки, само защото са верни партийци, ражда властови безумия, които отвращават хората.
ГЕРБ трябва коренно да променят отношението си към онези, които не носят членска книжка с нейния печат, ако искат да продължат да се развиват като нормална европейска партия. Защото това, което се случи на тези избори, премина всички допустими норми на партийно противопоставяне и е позор за демокрацията.
Валерия Велева, Епицентър
