Васил Василев: Ако Борисов не поеме протегнатата ръка на президента, ще се удави! А заедно с това ще удави и нас!

България отблизо

Ще поеме ли Борисов подадената от Радев ръка ?
По-скоро – да. Но кога?

Политическият инстинкт на премиера следва да му подскаже да върне жеста. Инатът би бил непростим. Затова да се надяваме, че днес – утре двамата най-влиятелни мъже в държавата ще си стиснат ръцете и ще започнат да обсъждат заедно кризата и изходите от нея. Предполага го здравият разум. Изисква го и състоянието на страната.

За да има срещата ефект и да отвори вратата за бъдеща народополезна работа и двамата трябва да направят не леки отстъпки. Това заяви журналистът предприемач Васил Василев.

 

Президентът следва да загърби епитетите и заканите, с които управляващите и техните клакьори го облъчваха през последните седмици. Гаменското отношение към държавния връх не е нещо, което един генерал би преглътнал лесно, но трябва да го направи, щом има друга, висша национална цел.

 

Министър-председателят пък трябва да приеме, че не може да се държи като едноличен господар на държавата, за когото успехите са лично достижение, а провалите – всеобщо достояние. Той трябва да си даде сметка, че не става, ако спечели, да печели само той, а ако загуби – да губи целият народ.

Да, Конституцията определя прерогативите на двамата. Но глобалната оценка, че това е най-драматичното изпитание на света за последните 75 години, предполага драматични и смели решения.

 

Споделянето на отговорностите между двамата и съчетаването на техните възможности е единствената спасителна посока за държавата засега.

 

Нека не забравяме, че Радев има моралното право и задължение да участва при вземането на важните за държавата решения, особено в състояние, оприличавано на война.

 

Все пак той беше избран от над 2 милиона българи, докато за Борисов и неговата партия гласуваха милион и нещо.

 

А и никой не може да упрекне Радев за далавери, за нагласени обществени поръчки, за купуване на избори, за назначаване на негодници на важни държавни служби, за международни гафове. Освен това, никой не го е хванал да лъже.

Разбира се, възможен е и друг сценарий.

Дългосрочните планове на Борисов изключват споделянето на властта. Сегашната роля го опиянява и той няма намерение да я прекъсва. Може би не му и разрешават. Тогава можем да очакваме катастрофа. Не ми се вярва Борисов да се въодушевява от примера с дядото на своя бивш ментор, който, когато закопава България с първата национална катастрофа, абдикира, напълва един влак с окраденото и отива да живее кротко в Германия.

Има още нещо, което подхранва надеждата, че протегнатата ръка ще бъде поета. Двете хиляди милиарда евро, които ЕС ще осигури за излизане на 27-те от кризата, изискват обединените усилия на всички държавни институции колкото се може повече средства да бъдат вложени при колкото се може по-благоприятни условия в България. Или вместо да ни извади очи, кризата да ни изпише вежди.

Това би било по силите на Румен Радев и Бойко Борисов.
Ако действат в синхрон.

Но Борисов е единак.

Синхронът трудно ще се получи!

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *