Преди седмици гласувахме за евродепутати. За много хора вотът изглежда безмислен. Ползата за България досега, от тези 17 души е спорна.
Не за друго, а защото те не са екип, който се бори и защитава пред Европа българските интереси. Те са елементи от разни политически семейства и правят това, което им кажат там. Едни били в ПЕС, други в ЕНП, трети – другаде. Голяма работа! Защо сте в ПЕС – да ни пробутвате джендърщината и мигрантите ли? Или в ЕНП – за да крепим санкциите? Аз не съм чул някое от тези партийни обединения да е излязло с позиция в защита на нашите специфични интереси, да ни е защитило. В една неевропейска страна – Норвегия – се отвличат български деца, направил ли е нещо ЕП? Произнесъл ли се е срещу изборния туризъм от друга неевропейска страна – Турция? Намесил ли се е да пресече корупцията и кражбите на еврофондове, загрижил ли се е как живеят пенсионерите със 100 евро месечно, как България да престане да бъде най-бедната, умиращата, страна с най-корумпирани управници? Приказки много, ползата – невидима!
Затова приказките за ЕС в нашия дом са скучни.
Едни и същи общи лафове гърмят по всички ефири – единна, социална Европа, многообразие, толерантност, ценности, да поевтинее роумингът, да има повече справедливост, да прегърнем европейските ценности, като че ние изповядваме африкански. Бла, бла, бла. Натруфен, парфюмиран и безсъдържателен език. Как няма Европа да върви към разпад, като се движи с такива кухи фрази, като кандидатите ни заливат с купища глупости и водопади от лъжи. Кой ще повярва – пътниците от Терминал 2 или стрина Марийка с нейните 200 лева пенсия?
Смята ли някой, че тези българи са заинтересовани от биткоина, от нисковъглеродната икономика или от омразата в онлайн пространството. Има ли някой да вярва, че през 1990 година България била започнала своето развитие от нулата, а сега била много развита, както обяснява Мария Габриел. Че еврофондовете били израз на доверието в Борисов, че където има комунизъм, там нямало европейски доходи, както плаши Андрей Ковачев, който освен това иска границите на Балканите да са символични. Нинова е впрегнала добри хора като Елена Йончева и Иво Христов. Но те не могат да изразят своите послания, заради партийната дисциплина. Затова и техните послания са скучни.
Цялата тази галимация можем да изразим с думите: Глупости, глупости, глупости!/epicenter.bg/
