Вместо да замрази военните разходи, да дисциплинира частните болници и да повиши заплатите на медиците, властта налага диктатура с извънредно положение.
Истината е, че извънредното положение с нищо не се различава от нормалното. С тази разлика, че лекари и медицински сестри ще трябва да работят с мизерното заплащане, което имат в момента. Защото, ако откажат, подлежат на съд по военновременни закони.
Преди да се въвежда извънредно положение, най-бедната и най-болната страна в ЕС трябва да направи три социални стъпки:
Първо, частните болници, които нямат инфекциозни клиники, поемат пациентите с други заболявания, за да разтоварят държавните болници. Иначе частните болници само ползват Здравната каса наравно с държавните.
Второ, заплатите на лекари, сестри и санитари се вдигат радикално, поне до нивото на страните в Централна Европа.
Трето, замразяват се проектите за превъоръжаване и на първо място двата договора за покупка на бойни машини за пехотата и за строеж на кораби за ВМФ. Сега двата милиарда са нужни за спасението на нацията, а не за спасение от измислени асиметрични заплахи.
Едва след тези три решения трябва да се говори за извънредно положение.
Не може да въвеждаме мобилизация на медицинското съсловие, което е на фронтовата линия, а то да живее на ръба на физическото оцеляване и стотици сестри да работят на три места, за да изхранват семействата си!
Отчаяната сестра на перваза на парламента ли ще рискува живота си, за да се грижи за поразените от пандемията?
Велизар Енчев
