Много думи се изписаха по повод 141-та годишнина от освобождението на България от петвековното турско робство. В доста от тях открито се внушават полуистини и откровени лъжи.
И това става при наличието на еди неоспорим факт. Че Русия не само ни освободи. Чрез Санстефанския договор, Русия превърна България в най-голямата държава на Балканите, в чиито граници влизат трите класически български провинции. Мизия, Тракия и Македония. А Западът превърна родината ни в малка и уязвима страна. Затова трябва да кажем ясно и категорично. Не финландски или румънски войници, не САЩ и Западът, а Русия ни освободи. Защото в България дойде 200 хилядна руска армия да се бие с османските пълчища. И ако не беше Русия, никой нямаше и да си помисли да дойде да ни освобождава.
Сега отново започва каканиженето дали свободата ни е била дадена даром или не. Тези приказки издават само комплексарщина и липса на самочувствие. Ние имахме смелост да се изправим срещу мощната турска армия и башибозук. Но не можехме да се освободим сами, защото бяхме останали само около 1 милион и половина. Нашите руски братя дойдоха да ни освободят. За какви дарове може да става въпрос в такъв случай? Брат помага на брата! Това не е дар. Братята затова са братя, защото си помагат един на друг, когато са в беда.
Но за да разберем цялата истина, трябва да се обърнем към повода за Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. А той е кървавият погром на Априлското въстание от 1876 г. и масовите кланета, на които турският башибозук и редовната армия подлагат българското население.
Целият свят е възмутен и потресен от кръвта, която се лее като река из българските села и градове. Светът е възмутен и потресен. Но само толкова. И скоро той се връща към обичайния си живот.
И единственият народ в целия свят, и единствената държава в целия свят, които не просто се възмущават, но и тръгват на война с могъщата Османска империя, това е РУСКИЯТ НАРОД. И РУСКАТА ДЪРЖАВА.
Когато в Русия се разнася вестта за османските зверства в България, първата реакция на руските хора е огромно възмущение и гняв. А после идва небивалият подем на хората в цяла Русия, които започват да организират доброволчески дружини, да шият знамена и да се подготвят за война, за да отмъстят на турския поробител. И да освободят своите братя българите.
По този повод, гениалният руски писател Фьодор Михайлович Достоевски пише в своя дневник следното: „Цялата руска земя се надигна, за да помогне на своята посестрима България“.
В руската армия и в доброволческите дружини се записват много български офицери, войници и опълченци. И когато руският император Александър II наречен от българите с уважение и обич „Цар Освободител“, дава знак за началото на Руско-турската война, тогава доброволческите дружини и руската армия се превръщат в една прегръдка и сплав между двата братски народа. Руският и българският.
Заедно с освободителните руски войски, рамо до рамо се бият и българските опълченци. А нашата дружба, която датира от векове, тогава е била скрепена с кръвта на руските войни и българските опълченци. Така българо-руското славянско братство преминава през огън, през кръв и гранит.
Разбира се, никой от съвременните писачи не казва, че когато Русия навлиза в България с една армия, която наброява в най-добрия случай около 200 000 войници и офицери, много от военните специалисти и политици в Европа започват да се подиграват на руското „безумство“. Защото тази неголяма армия трябва да се сблъска с многобройните турски пълчища, въоръжени по последна дума на техниката с оръжията на най-големите европейски производители Круп и Тисен. Но после всички млъкват, учудени и потресени от бляскавите победи на руското оръжие. И от руската сила и мощ.
Никой не казва, че на руските генерали и стратези се е наложило да проведат десетки брилянтни военни операции, повечето от които и до днес се изучават в най-престижните военни академии по света.
Никой не казва, че гениалните руски военно-стратегически решения, съчетани със силата на непобедимия руски боен дух и българската твърдост и жертвоготовност, са единствените фактори, които пречупват османлиите и ги принуждават да захвърлят знамената и да превият гръб пред руския военен и стратегически гений.
Но защо да ходим толкова далеч. Не сме ли свидетели и сега на многобройните прояви на същия този непобедим руски военен гений и в Донбас, и в Сирия, и навсякъде по света, където трябва да се защитават правдата и човечността.
Ето затова Западът мрази Русия. И затова България обича своите руски братя. И не само, заради несломимия боен дух. Но и заради руската сърдечност и доброта. Заради желанието да помогнат на другия до себе си, когато той е в беда.
Такива са русите и българите. Такива са славяните. Открити, наивни и честни хора, готови винаги да помогнат. Затова сме братя с руския народ .
И точно това велико и чудотворно братство, донесе свободата на България.
А сега Борисовци и Каракачановци каканижат, че сме щели да се бием с хибридните заплахи на Русия. Първо, Русия никога не ни е заплашвала. И второ, българите никога няма да се бият срещу Русия. И трето, няма да допуснем американски ядрени ракети на българска територия. Това е!
Автор Иво Македонски, istinata.net
Браво Иво, браво Македонски ! Ти направи мехлем за душата ми в този велик ден на нашето освобождение! Надявам се , че има още много като теб българи-патриоти, родолюбци и такива, които да виждат фактите и истината каквито са! Бъди жив и здрав !
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ТЕБ И ВСИЧКИ ПРАВО МИСЛЕЩИ БЪЛГАРИ !!!
Без чужда помощ никога нямаше да се освободим от турското робство, затова трябва да сме благодарни на РУСИЯ. Без нея нямаше да има България, а само спомен. ПОКЛОН на всички участвали или дали живота си в освободителната война. Сведете глави пред тези герои!