Внимавайте! Фалшиви герои готвят клавиатурна революция в социалната мрежа! Вижте кои са и как ни превръщат в безмозъчни съучастници!

България отблизо

Фейсбук – необходимост, разнообразяване на скучното ежедневие или начин да те забележат? И да станеш значим първо в собствените си очи, а после в тези на тълпата. А после да яхнеш съответната тълпа!

От известно време ме човърка този въпрос и се опитвам да си дам отговор, преценявайки кое е добро и кое е лошо. И се чувствам много объркана. От тези, които искат да блеснат на гърба на наивниците.

Много са хората, които имат профил във фейса, но смятат, че присъствието в социалната мрежа е нещо, без което спокойно биха живели. Дали наистина го мислят е спорно. Щом влизат, значи нещо в реалността им липсва

Има и една голяма група, за които този вид комуникация е излишен, не намират нищо, което би ги заинтересувало, нямат профили в такъв тип мрежи и не чувстват никаква необходимост от подобни контакти. А има и една огромна група хора, за които фейсбук е мястото, което посещават всекидневно. Като църква! Ама от тези, работещите денонощно и дежурни, които винаги могат да ги изслушат.

Причините обаче за всеки са различни.

Някои влизат за да прочетат последните клюки за своите близки и реални познати.

Други влизат, защото така се чувстват част от голяма група хора, принадлежност към някакво малко общество с относително подобен начин на мислене.

Доста са и хората, които опитват да намерят нещо за развлечение, сексуално. И са на принципа чук и бег. След тях често остават разбити сърца, трагедии, мъка и доста работа за психотерапевтите.

Някои ги гони самотата и в мрежата намират начин да я преодолеят, поне временно.

Не на последно място фейсбук в последните години се оказва единственото място, където можеш да се информираш какво, къде и как точно се е случило нещо, защото официалните медии отдавна не служат на истината. Или да се информираш, или да те излъжат. Зависи на какви „сензации“ попаднеш.

Но на мен са ми май-интересни една групичка юзери. От няколко години наблюдавам как се появиха хора, които използват това публично пространство за своите лични амбиции, маскирани като граждани с будна съвест. Те приемат приятели под път и над път, запълвайки тавана от 5000 души правят втори профил, и там действат по същия начин, после трети… Под маската на родолюбиви, търсещи справедливост, българи, се крият едни много опасни за обществото ни нови лица. Сред тях има хора, сменили по няколко партии, но така и не попаднали на такава, която би ги устроила идеално и най-вече материално. С бурен патос от сорта „Дайте да дадем“ те всекидневно ни заливат с анализи на това, което се случва, без да имат достъп до истинска информация, и по тази причина изявите им са голословни, търсят отговори на много въпроси, но поставяйки ги на неподходящото място и пречупвайки ги през собствената си его призма и оставят у хората впечатлението, че ето, видиш ли, ако те са на мястото на този или онзи във властта, нещата ще потекат по мед и масло. Напоследък са се активизирали много и ми приличат на кошер, в който е бръкнала с лапа Баба Меца. Очакванията им са големи, и ако не греша, ще бъдат забелязани от някоя партия. Според мен за тях няма значение от коя. Въпросът е да се намърдат и да има келепир.

Дано не съм лош пророк…

Фейсбук се оказа идеалната среда за отглеждането на този нов вид кариеристи. Те ще ти направят анализ на деня, ще ти обяснят кой политик е боклук, ще ти организират протест, на който никой няма да отиде, включително самите те, ще размахват лозунги дайте да свалим този, да накажем онзи, да залеем площадите, да разкажем играта на управниците и на опозицията, да ликвидираме партиите, да управляваме сами /Как? Неясно…/, да изберем хора от народа…/Кой народ? Този, който е във Фейсбук ли? Явно да./

А основната идея, която ежедневно внушават е, че всички са маскари, само те са бели и добри.

Така се ражда един нов феномен – клавиатурни герои, нови лица, суперпатриоти, милеещи за България.

На първо четене.

На второ, милеещи единствено за себе си и устремени към властта.

Около тях винаги е пълно с клакьори. Със заблудени елементи, които кръжат като мушици край лампа. Заслепени от светлината на помпозното слово и обещаването на светло бъдеще.

Страшното е, че голяма част от клакьорите и подведените  не виждат целите, които са си поставили тези герои. Приемат всичко за чиста монета – наивни, добри, лъгани с години, безсилни да се справят с проблемите си.

И намират в тези хора надеждата.

А после ще дойде и разочарованието.

Страшното и поредното.

Но ще е късно…

Защо пак се хващаш, народе?

Кариеристът е опасен и в реала и във виртуала.

А ако от виртуален стане реален, както си личи от намеренията му, с какво ще ти помогне да живееш по-добре?

Или ти, народе мой, ще му помогнеш да живее по-добре.

А, теб, както винаги, кучетата те яли…

Автор: Юлия ТОДОРОВА

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *