Тази грозна история между премиера и президента не е престрелка, заяви неочаквано бившият уволнен и съден шеф на „Напоителни системи“ и подвизаващ се сега като новоизлюпен политически анализатор Георги Харизанов.
Има поредна изключително нелепа атака от страна на Румен Радев и реципрочен отговор от страна на премиера. Всички реплики на Борисов до момента са били в отговор на атаки на Радев, а не са били непредизвикани коментари относно институцията „президент“.
Агресивната, изнервената, на моменти просташката страна е само тази на Румен Радев. На съвсем конкретен въпрос защо не подписа указа за Иван Гешев след първия избор на ВСС, Румен Радев отговаря с атака към правителството за това, видите ли, че ще се довършва магистрала Хемус. Грозна история, срамна история.
Гражданинът Румен Радев има право да дава всякакви оценки, като всеки друг български гражданин. Институцията „президент“ обаче трябва да е олицетворение на единството, на спокойствието, на мъдростта, на солидното политическо присъствие.
Вместо това имаме изолиран и очевидно тежко комплексиран човек, който идентифицира себе си през образа на Бойко Борисов и през това да влиза в непрестанни сблъсъци с правителството, за да е обект на поне някакъв обществен и журналистически интерес.
Какво стана с „Визия за България“, която Румен Радев на драго сърце обсъждаше с Корнелия Нинова? Докъде стигнаха нещата с този фамозен документ и с платените от данъкоплатците безсмислени срещи в президентството? Невъзможността да се осмисли нечий престой в някакъв кабинет започва все по-упорито да води до девалвирането на най-висшата институция у нас и свеждането й до това на протестърски блогър и квартален критикар.
Поведението на министър-председателя е максимално възпитано и обрано на фона на поведението на Румен Радев. Аз не бих имал сили да съм толкова дипломатичен в името на престижа на институциите Премиер и Президент.
Само преди дни премиерът за пореден път демонстрира добра воля и протегна ръка, давайки право на непоканения Румен Радев да присъства на срещата на върха на НАТО в Лондон. Виждате и ответната реакция на дребната политическа душица – интервю, изпълнено открай докрай с политическите комплекси на Румен Радев от Бойко Борисов.
Опашката от политичета, самоидентифициращи се през сблъсъци и дребнави заяждания с Борисов е дълга оттук до Варна. Румен Радев е просто поредният, наредил се на нея. В бъдеще можем да очакваме още от същото – агресивни подмятания от президентството и съответните реакции откъм министерския съвет.
Някой ден, разбира се, може и да доживеем раждането на истински опозиционен лидер, който да критикува на база конкретни политики и да предлага адекватни решения и алтернативи. Засега обаче очевидно си оставаме на нивото на комплексарщината и личните нападки. С такава опозиция и такива съперници Борисов лесно си печели изборите и животът продължава. И така вече 18 години.
Само един въпрос имаме към Харизанов. Знаем, че интервюто е поръчково, виждаме откровените манипулации в него, но какво ще правим с обидните квалификации спрямо президента? Тук има поне шест причини да бъде даден под съд за клевета и осъден.
Но всъщност господин анализаторът е свикнал да го съдят.
Не му е за първи път.
А изказването му предизвиква само негативни реакции у народа.
Защото в стремежа си да хвали властта, той минава границата и в нито едно изречение няма истина.
Само грозни обиди и инсинуации.
Но това са управляващите в България.
