„Два свята, единият е ИЗЛИШЕН“! ПРИСЪДАТА над капитализма не подлежи на ОБЖАЛВАНЕ!

България отблизо

Българската класическа литература, която винаги е била рамо до рамо с българския народ, първа произнесе присъдата над капитализма.

Още в началото на двадесети век, Смирненски завършва своята ненадмината импресия „Босоногите деца“ със знаменателната фраза, която по-късно се превръща в присъда над капиталистическото общество, което обрича хората на глад и мизерия – „Два свята, единият е излишен!“

Присъда произнасят и много други български автори-класици. Сред тях се открояват имената на Христо Ботев, Никола Вапцаров, Гео Милев, Алеко Константинов, Елин Пелин, Никола Фурнаджиев, Стоян Михайловски, Димитър Димов, и много други. Дори най-нежните поети като Димчо Дебелянов и Николай Лилиев също изразяват своя протест срещу капиталистическата действителност.

Искам да кажа, че борбата срещу капитализма не е започнала на 8 септември и не е завършила на 9 септември 1944 година. Тя се води много преди това. Още от Ботевото „Символ-верую на българската комуна“, та до ден днешен.

Тоест, Деветосептемврийската социалистическа революция, която днешните олигарси и русофобите наричат „преврат“, не е някакъв еднократен акт. Тя е дълбоко осъзнато действие на българския народ и народите по целия свят. Една вековна народна съпротива срещу безжалостното ограбване и унищожаване на обикновените хора от чорбаджиите-изедници, както ги нарича Христо Ботев, до днешните зализани „бизнесмени“, които откраднаха народното богатство, натрупано през годините на социализма.

Но нека видим фактите. През 1940 г. населението на България е около 5 милиона души. И то по официална статистика. А по неофициална, е било доста по-малко. През 1989 г. населението на България вече е малко повече от 9 милиона души. Тоест само за 45 години, по времето, когато съществуваше Народна република България, българския народ се е увеличил с повече от 4 милиона души.

За сравнение, сега, само за 28 години капитализъм, населението на България се срина до около 7 милиона души по официална статистика. А по неофициална сме вече по-малко от 6 милиона. Тоест само за 28 години капитализъм, под „вещото“ ръководство на така наречения Европейски съюз и неговите слуги в страната, България претърпя най-страшната демографска катастрофа, непозната в цялата история на нашата родина. От страната бяха прогонени 3 милиона млади и здрави българи, да се скитат „немили-недраги“ по чужбините. А почти един милион души бяха убити от глад, мизерия и болести.

Нещо повече. Това е и огромно изтичане на национален капитал, защото хората не се произвеждат по поръчка. И защото за образованието им, плащаше социалистическата държава.

Продължаваме нататък. Преди 1944 г. България бе слабо населена и бедна аграрна страна. През 1989 г. нашата родина вече е с мощна икономика, и на едно от първите места в света по стандарт на живот. И не на последно място с мощна армия, която надеждно защитаваше страната, не даваше пиле да прехвръкне през свещените български граници и задаваше страх на държавите от Балканския полуостров и Европа. Затова една от първите „задачи“ на коварния Запад бе да унищожи армията и съвременните ни въоръжения. Стигнахме до там, че вече не можем да пазим нито сухоземните, нито въздушните, нито морските си граници.

След което унищожиха и модерната ни икономика. Само за 28 години капитализъм, се превъртахме в най-бедната страна в Европа, с умиращо население и затихващи функции.

Ето това е огромната разлика между социалистическа и капиталистическа България. И колкото да беснеят новите, чужди и наши, господари на България, колкото да наричат 9 септември „преврат“ и „кървав комунистически терор“, истината е точно противоположна.

Народна република България бе мощна държава, родина на достоен и горд народ, който със своя ум и дързост преодоляваше всякакви препятствия.

Остава да попитаме русофобите защо този небивал възход на нашето отечество се осъществи, когато бяхме заедно със Съветския съюз? И защо сега, когато сме в лапите на така наречения „Европейски“ съюз и нашенските олигарси, България загива?

Отговорът е един. И него ще го даде Народният съд, който приближава неумолимо като самата съдба. Защото не само България, но и народите от цяла Европа и света се надигат срещу глобалния либерален капитализъм, който се мъчи да унищожи човечеството.

Автор Иво Македонски, istinata.net

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *