Докъде я докарахме! Българи тръгнаха с „мъртви дрехи“

България отблизо

През последните десетилетия все по-успешен става бизнесът с така наречените дрехи втора употреба. А дали сме втора ръка хора, ако носим втора ръка дрехи?

Интересно развитие има този сравнително млад бизнес. Стартирал като международно движение „Дрехи от хората за хората“ и е имал единствената цел да се набавят облекла за бежанците от Мозамбик. След време е започнала и продажбата на тези дрехи, но средствата пак са отивали за подпомагане на емигранти. В последствие от тази хуманна идея са се възползвали предприемчиви търговци и в момента сме свидетели на бум в този бизнес. Дрехите, които вече можем да открием във всеки втори магазин, се събират в църквите в чужбина, някои пък са предназначени за хуманитарна помощ.

Обикновено там се дават дрехите на починали хора. Семейството почиства следите от близкия си и ги дава за бедните. В други случаи европейците просто си чистят гардеробите от стари и ненужни неща. Някъде ги наричат „мъртви дрехи“, предвид произхода им. Има и славянско поверие, че те са заредени с чужда негативна енергия и е грешно и опасно да се носят. Но малцина се стряскат и купуват ли купуват. Защото нямат пари за нови.

В много сайтове се предлагат дрехи втора употреба в чували на едро, а оттам пък се зареждат дребните търговци.

Какви са причините са разцъфтяване на този бизнес у нас?

Бедни сме, това е тъжната истина.

Ако можеш да си купиш една хубава нова дреха, със същите пари ще си попълниш гардероба с дрехи „от леля ми от Дания“ . Не могат да се отрекат предимствата на тези стоки – има маркови, с високо качество, „бутикови“ са, и най-вече по джоба ни. Освен това ако попитаме еколозите, най-вероятно и те ще са в защита на тази идея, защото така се пестят ресурси.

За търговците на дребно това пък се явява бизнес, за който не е нужен голям първоначален капитал и този  вид магазинчета никнат като гъби. И както навсякъде, така и тук, има дрехи с различно качество и различни цени, както и атрактивни намаления в определени дни от седмицата, или падащи такива от понеделник (новото зареждане) до неделя.

В тези магазини пазарят най-различни хора. Срещат се изискани, които търсят своята уникална дрешка, срамежливо оглеждащи се да не срещнат свой познат. Най-честите посетители са обикновените хора, за които след плащане сметките за месеца не остават пари за дрехи. Тук са и хората, които поради наднормено тегло или ръст трудно намират това, което търсят в „редовните“ магазини. Има и такива с престижни професии, за които общественото мнение е наложило изискване за стилно облекло, но пък доходите им не го позволяват. Чуден калейдоскоп са посетителите на един такъв магазин. Но най-тъжно е когато прага прекрачат възрастните хора, чието възпитание трудно допуска носенето на дрехи от чужд човек и не са си и представяли, че ще стигнат дотук.

Интересен феномен са и така наречените битаци – там пък можеш да намериш всичко, това което търсиш и това, което никога не би си представил, че може да се продава. Шумната тълпа на зяпащи и продавачи е един постоянен извор на добро настроение, както и чудесна възможност за много и интересни срещи, превърнали са се в събирателен център. А не е за изпускане и чудесната възможност да се снабдиш с нещо, което никога не си и предполагал, че ще намериш. Книги, които трудно се намират в антикварните книжарници, понякога се предлагат на цени от по едно левче за радост на всички, за които това все още е неизменен източник на радост. А невероятните произведения на старите български занаяти – удоволствие е дори да ги разгледа човек само.

За всеки има по нещо.

Дали от неволя или от суета, едва ли може да се даде точен отговор, но тези магазини имат голям оборот. И независимо от негативното отношение към дрехите с втори шанс на половината българи, останалите са им постоянни клиенти.

По принуда.

Дано не е завинаги!

Автор: Ели Комитска, istinata.net

 

Tagged

1 thought on “Докъде я докарахме! Българи тръгнаха с „мъртви дрехи“

  1. А с какви пари да си купуваме истински? Докараха ни до пълна мизерия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *