В американската политическа реторика, разпадането на Съветския съюз се описва като логичен резултат от няколко хитри външни манипулации, проведени от колективния Запад, под командването на Рейгън, които довели до лавинообразно нарастване на икономическите проблеми в Съветския съюз и разрушаване на първата социалистическа държава на планетата.
Под манипулации се разбира преди всичко блъфа на Рейгън, с така наречената американска стратегическа противоракетна отбрана. Рейгън успя да убеди тогавашното ръководство на СССР, че САЩ имат противоракетна отбрана, която им гарантира спасение при евентуален ядрен удар от страна на Съветския съюз. И че Вашингтон може по всяко време да нападне СССР, без да се страхува от ответен ядрен удар.
Това беше огромен блъф, разбира се. И съветското ръководство знаеше, че 80% от приказките на Рейгън са плиткоумни лъжи. Но…все пак, СССР се принуди да влезе в бясна надпревара във въоръженията. И започна да потъва все по-дълбоко, понеже надпреварата беше твърде скъпа за него. Припомняме, че тогавашна Москва издържаше едновременно страните от състава на СССР и помагаше много на страните от социалистическия лагер. На всичко отгоре, Москва нямаше печатна машина за пари, като федералния резерв на САЩ.
Но въпреки всичко, надпреварата във въоръжаването не можеше да събори мощния Съветски съюз. Затова американците сервираха на Кремъл и нещо друго, освен надпревара във въоръжаването. САЩ, с помощта на Саудитска Арабия, организираха срив на цените на петрола, който бе основният източник на парични постъпления за съветската икономика.
Но, историята много прилича на лукава жена. И сега е твърде забавно да гледаме как колективният Изток, под ръководството на Владимир Путин, с помощта на един малък блъф, най-напред вкара САЩ в безсмислена и изключително скъпа надпревара във въоръженията. Една надпревара, която американците с техния държавен дълг от около 35 трилиона долара, не можеха да си позволят, въпреки все още кретащата машина за печатане на пари, наречена за благозвучие Федерален резерв.
След това, Путин удари по долара и увеличи неимоверно златните запаси на Русия. И накрая, спретна на американците едно рухване на цените на петрола, с което окончателно доуби мераците на Вашингтон за световно господство.
Накратко, Владимир Путин постъпи със САЩ така, както Рейгън постъпи със СССР.
Но истинският въпрос е, можеше ли Русия да срине цените на нефта, и все пак да издържи на ниските цени, докато САЩ и Саудитска Арабия се гърчат в нефтения капан?!
Нека видим фактите. В началото на 2020 г. Русия има бюджет с излишъци, който е основан на презумпцията, че цената на нефта няма да е по-малка от 40 долара за барел. А златните запаси на Русия се оценява на повече от 570 милиарда долара. Долара, не рубли.
Саудитска Арабия пък, в началото на 2020 г. има бюджет, който няма да има дефицит, само ако един барел нефт се продава за около 85 долара. А златните запаси на Саудитска Арабия са малко повече от 500 милиарда долара.
САЩ в началото на 2020г. имат бюджет с 35 трилиона долара държавен дълг, който прави златните запаси на Вашингтон абсолютно безсмислени, понеже не могат да покрият такава огромна маса на натрупания държавен дълг.
Нещо повече. Две трети от добивания нефт в САЩ е шистов нефт. Този шистов нефт може да се продава само при цена не по-ниска от 85 – 90 долара за барел. Което на практика означава, че производството на американски шистов нефт загива, а икономиката на САЩ потъва все по-дълбоко в дупката на неуправляемия хаос.
Следователно, решението на Русия да срине нефтения пазар преследва няколко цели:
Първо, да вземе под контрол Саудитска Арабия, която не може да се мери с икономическата мощ на Русия. Второ, да отвърже още повече икономиката си от влиянието на нефтодоларите, които получава от търговията с нефтопродуктите. Защото това е много важно условие, за да може да ликвидира напълно усилията на САЩ да влияят върху икономиката на РФ, посредством цените на нефта. Тоест, Русия да става все по-независима от възможните опити на американците да подкопаят руската икономика. И третата цел на Москва е да унищожи американските нефтогазови конкуренти. И да ги откаже веднъж и завинаги от желанието да налагат със сила своите шистови нефт и газ на държавите в Европа.
Това означава още, да се прекърши гръбнака на американската икономика, и да изчезне голяма част от хегемонията на долара в световен мащаб. Това е отмъщението на Владимир Путин, заради бедствията, които Западът стовари върху Русия, върху страните от Източна Европа и света. И нека Вашингтон да проумее, че ако продължава да приближава руските граници, ако продължава да отказва диалог и взаимноизгодно сътрудничество, ще има още от същото.
А щатският елит ще разбере по трудния начин, че с Русия шега не бива.
Автор Иво Македонски, istinata.net
