„Заобиколен съм от врагове. Нямам доверие дори на най-близките си. Затова се наложи да се разделя с най-близкия си човек. Аз и семейство нямах. Семейството ми беше Цветанов. Чувах го постоянно и сега ми липсва.
Сега има толкова много неща, които трябва да се организират, но него го няма.“ Това каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Брюксел, след като бе попитан на кого би се доверил за организация на предстоящи важни сделки, които засягат страната ни./blitz.bg/
Не сме фенове на Цветанов. Само анализираме създалата се ситуация. Какво прави Бойко Борисов? Най-напред изгонва Цветанов от правителството и парламента. След това го изхвърля и от партийните постове. После го нарича „Пунта Мара“, тоест Цветанов лъже на поразия, не му обръщайте внимание. А сега изведнъж започва да лее крокодилски сълзи, че Цветанов му липсвал, че той му бил семейство…?! На какво ви прилича това? Ами естествено, на зле скалъпена комедия за пред другите. Понеже се предполага, че самият Цветанов го познава достатъчно добре, за да вярва на подобни изблици.
За какво му е тази комедия? Ако се замислите, веднага ще стигнете до извода, че му трябва за пред обществото. За да може хората да го помислят за човек със сърце, който обаче е станал премиер и сега трябва да върши неща, които са противни на природата му. Хайде бе! Ако Цветанов беше първия, с когото Борисов се разделя, ще кажем, че може да има истина в „признанията“ му. Само че Цветанов не е първият. А малката сценка е призвана да ни покаже, че той е човек от народа. И че мисли за нас. Но не може да направи нищо. Освен да ни изгони и нас като Цветанов. Е, после ще плаче и за нас. Ама нейсе! Запуши я, както казва Бай Ганьо.
Има и още нещо. Борисов признава, че не вярва дори на близките си?! Какво означава това? Той да не е някой мафиотски бос, който вижда врагове и сред най-близките си? Дали приказките, които се носят за него в това отношение имат някакво основание? Ами това признание, което Борисов прави, че не вярва и на най-близките си, ни насочва точно към такива мисли. Че Борисов ръководи държавата ни, нашата България, както би ръководил мафиотски клан.
Към такива мисли ни насочват и твърденията на на хората , с които е работил. Когато ги изхвърли от работа, те всички твърдят, че преценката е само негова. Че те нямат право да преценяват. Че ГЕРБ си имал председател. Че държавата си имала премиер. Ние отдавахме всичко това на нарцистичните наклонности на Борисов. Но сега се оказва, че това не е само нарцисизъм. Това е начин на действие на шеф на мафията. Само Босът има право на преценка. Само той има право да решава кой да живее и кой да умре. Останалите, колкото и да са на високо в йерархията, колкото и да са приближени са само пионки, които Вождът използва, а после захвърля като непотребни вещи. Е, може понякога да се привържеш към някоя вещ. Може и да съжаляваш за нея. Но нищо повече.
Сигурни сме, че Борисов не се е родил мафиот. Но начинът му на живот е формирал характера му така, че той вече май няма нищо общо с обикновените хора. И най-добре знаят това онези, които са си патили от него. Питайте Сидеров, когото полицаи го душаха насред София, по заповед на вожда. Питайте Елена Йончева, която също си пати от този „мил“ и „добродушен“ чичко Борисов. А има и много други. Това ни управлява. Затова искаме да се спасим от подобно „управление“.
Автор Иво Македонски, istinata.net
