За дамите, които останаха без цвете днес!

За жените, които прекараха празника самотни.
За майките, чиито деца са в чужбина и не ги чуха даже по телефона.
За пенсионерките, които нямаха два лева за гербер, или три за роза.
За стариците, които са забравени по домовете им на доизживяване.
За претърпелите насилие, които се затвориха по домовете си, за да не гледат чуждото щастие и да не бъдат ударени дори с букет.
За болните, захвърлени в домове.
За необичаните и отвикнали да обичат.
За забравните майки, баби и нечии роднини.
За безработните, чиито приятели са се превърнали веднага в бивши.
За излишните хора, които станаха толкова много.
За тези, които познатите и децата ги търсят само при нужда.
За всички, които днес не получиха и едно кокиче, или едно просто „обичам те“.
Един виртуален букет от нас!
Горе главите!
Утре не е празник.
И някой може да позвъни я на вратата, я по телефона.
И да ви върнат вярата, че сте нужни!