Кой открадна децата на България? Шокиращи разкрития!

Темата за децата, за ниската раждаемост, за отрицателния прираст на населението е надлъж и нашир обсъждана, но нищо не се решава. 

Аз обаче искам да споделя мнение и спомени от времето, когато това не стоеше като проблем в страната ни.

Защо се стигна до тук и дали това не е най-важния проблем на застаряващата ни нация? Преди много години, когато аз бях във възрастта на „любовта”, да създадеш семейство и да родиш и отгледаш деца беше приоритет на всяко момиче. Моралът ни беше такъв, бяхме с чисти помисли, вярвахме, че семейството е най-важната единица на обществото. И то беше.

За наше щастие тогава времената бяха други. Всяка майка знаеше, че законът я закриля и беше спокойна за бъдещето си. Имаше работа за всеки. Никой не те гонеше от работа, ако ще ставаш майка. Никой не ти поставяше условие да не раждаш, иначе няма да те вземе във фирмата. Консултациите, които посещавахме като бременни, бяха безплатни, както и всяка една лекарска помощ.

Нашите майки и работеха до 55 години, а някои до 50, в зависимост от категорията труд, и много често при раждане и отглеждане на децата ни помагаха, защото си бяха в къщи. Раждането на едно дете беше напълно безплатно и високоангажирано от страна на лекари и акушерки. За всяко дете имаше място в детска ясла, а после в детска градина. Заплащахме символични суми за дрехи, обувки и отглеждане на децата. Едно пюренце беше символичните 13-18 стотинки. Дрешките бяха с високо качество, от чист български памук и вълна, защото имаше много фабрики, които произвеждаха вискококачествени платове.

Никой не е насилвал децата в детските заведения, не бяхме чували за агресия срещу тях. За студентките майки пък имаше редица привилегии – безплатни детски градини, възможност за перманентна сесия. Как с времето обаче нещата се промениха? Защо семейството загуби оня непоклатим статут? Защо на младите хора сега това не им е приоритет? Ами ясно е.

                 Няма сигурност в утрешния ден.

Един млад човек, който започва да се утвърждава на работното си място и гради кариера е поставен пред избора да бъде изоставен зад борда от собствената си държава или да работи и отлага във времето това толкова важно решение – да отгледа дете. При мисълта за скъпите памперси, храна, дрехи, обувки, липсата на достатъчно места в държавните детски градини и оттам голямата вероятност да плащаш едни огромни суми за частни такива, голяма част от младежите не правят тази стъпка. Тази чисто българска черта – да отглеждаш и възпитаваш децата си, а не да ги раждаш и захвърляш безотговорно и да се издържаш с помощите за тях, това е огромната спирачка и причнината за ниската раждаемост.

Дами и господа управляващи, трябва да се замислите сериозно кой е най-големия проблем на нацията ни и какво правите по този въпрос?

Дали ще се върнат времената, когато във всяко китно българско селце имаше деца?

Когато зад красиво боядисаните оградки на детските градини ни гледаха усмихнати очички?

Трябва да се направи нещо по въпроса, нещо истинско, а не голи обещания и популистки алабалистики. И да спрем да делим децата на бедни и богати, защото те са нашето бъдеще!

Автор: Ели Комитска, istinata.net