„Малка“ България беше 9 МИЛИОНА души! Вижте още спомени от Соца!

От 28 години насам, ръководствата на партиите непрекъснато се боричкат, вадят си компромати, правят се на борци за „народни правдини“, но не правят абсолютно нищо, за да извадят хората от всеобхватната мизерия.

Най-лошото е, че въпреки грозните квалификации, които си отправят по време на предизборните баталии, всичко на секундата се забравя, щом дойде време да се разпределят постовете, властта и парите. Тогава уж яростните врагове, изведнъж се прегръщат и започват да каканижат вечните глупави лъжи за пред електората, че на България й трябвало стабилност. Че не трябвало да се клати държавата, защото щяло да е лошо за хората.

Но никой не споменава, че от тази „стабилност“ българските граждани обедняват още повече. Защото „стабилност“ означава стабилно увеличаване на цените и данъците. И стабилно замразяване на заплати и пенсии, които на всичко отгоре непрекъснато намаляват своята покупателна способност. Поради простия факт, че галопиращата инфлация изяжда мизерните увеличения на мизерните пари, които получават хората.

Затова само в България съществува терминът „работещи бедни“. Тоест, хора, които хем работят, хем няма с какво да си платят храната и данъците. За постоянна работа не може и да си помисли човек. Така наречените „работодатели“ ограбват, колкото могат труда на работника и после го захвърлят като ненужен парцал. На следващия „работодател“, с още по-ниска заплата. За лекарства изобщо не говорим. За болнично лечение изобщо не говорим. За по-прилични дрехи изобщо не говорим. За лятна почивка изобщо не говорим.

Нещо повече. Тук не говорим за партийните членове. Те са повече или по-малко, потърпевши като всички останали граждани на България. Говорим за ръководствата на партиите. И малките котерии, които гравитират и лапат около тях. Заедно с техните „обръчи от фирми“. Та след като ръководствата на партиите се прегърнат, направят кабинет и влязат в парламента…Тогава вече не може да се разбере кой е управляващ и кой е в опозиция. По простата причина, че всички „обещават“ едни и същи неща. „Задължително“ членство в ЕС. Военни бази на НАТО в страната. И все по-голямо обедняване на хората. Понеже сме били малка държава. И никога нямало да сме богати.

Ами ние и преди 1989 година бяхме малка държава. Но тогава наброявахме 9 милиона души. Имахме 120 хилядна модерна армия. Имахме ядрено оръжие. Имахме процъфтяващи промишленост и селско стопанство. Образованието и науката ни бяха на едно от първите места. Нашите поети, писатели, певци, композитори, спортисти бяха известни в цял свят. България бе КОСМИЧЕСКА държава. Славата ни се носеше по всички държави.

А сега разни управляващи дебили и техните пудели ни разправят, че България винаги щяла да бъде най-бедната държава в света, защото сме нямали ресурси и не сме били конкурентноспособни.

Това е най-голямата лъжа на прехода, която така наречените политици развяват като знаме много отдавна. И само с една единствена цел. Да държат народа в мизерия и подчинение. И да грабят от малкото останало народно богатство.

На тези мракобесни политици, вече целият народ им казва, че при разумно управление, при възстановяване на промишлеността и селското стопанство, при нормализиране на дружеските връзки с Русия и излизане на огромния руски пазар, при заменяне на олигархичното управление на държавата със социална демокрация, обърната към нуждите на хората…Тогава и само тогава, българският народ ще заживее нормален, човешки, смислен и съдържателен живот.

И нека „политиците“ знаят, че ако не осигурят такъв живот на българските граждани, ние сами ще си го извоюваме. Без да питаме никого. Нито ЕС. Нито НАТО. Нито олигарсите.

Търпението на хората се изчерпа. Затова властта да променя нещата. Преди народът се хване да ги промени сам.

Автор Иво Македонски, istinata.net