През 90-те години на миналия век селското стопанство, както и цялата икономика на Русия бяха доведени до колапс от алчните американски и западни корпорации, които налазиха страната след разпадането на Съветския съюз.
Хората масово започнаха да напускат селата и добре организираната машина на руското земеделие рухна. В резултат на което, Русия се оказа напълно зависима от вноса на хранителни продукти и то за доста дълго време. Мощен тласък за прояна на тази плачевна ситуация даде руският президент Владимир Путин и неговия Национален проект, наречен „Възстановяване на Аграрно промишлените комплекси“/АПК/. После този проект бе преобразуван в Държавна програма, чрез която държавата инвестира стотици милиарди, за да вдигне на крака унищоженото от Запада земеделие. Необмислените санкции, въведени от САЩ и ЕС срещу Русия също откриха огромни възможности за бързо развитие на селското стопанство. И така, то стана един от флагманите на руската икономика. А Аграрно промишлените комплекси се възродиха за съвсем кратко време и започнаха да осигуряват и тази продукция, за която страната преди, напълно зависеше от вноса.
Възстановяването и бурното развитие на руското земеделие стана в кратки срокове по две причини. Защото Владимир Путин осигури мощна държавна подкрепа на АПК. И защото развитието на селското стопанство бе разглеждано не като обикновен отрасъл от икономиката, а като Доктрина за продоволствена безопасност на Русия. Докато при нас се случи точно обратното. Борисовци и прочие други политици и чиновници, дадоха цялата плодородна българска земя на десетина мошеници, които сведоха селското производство до няколко артикула. За всичко останало ние чакаме на Гърция, Турция, и Запада. Защото нашата държава се превърна в мащеха не само на земеделието, но и на промишлеността и на цялата икономика.
Въпреки възстановяването и развитието на този толкова важен отрасъл на икономиката, Владимир Путин и Русия не заспаха на лаврите. Бе създадена нова, модернизирана Доктрина за продоволствена безопасност, при която нивото на развитие на селското стопанство се измерваше не само с количеството произведена продукция, но и с нивото на икономическа и физическа достъпност на тази продукция до населението на страната. И затова развитието на земеделието започна да се оценява по два фактора. Първо, могат ли хората да си купуват земеделските продукти, без да харчат за това много пари от своите лични бюджети. И второ, дали селскостопанските стоки се намират в достатъчно количество в мрежата от магазини и дали тази мрежа обхваща цялата страна.
Освен това, Кремъл се съсредоточи не само върху заместването на вноса, но и върху износа. Продукцията на АПК трябваше да се изнася по света. И наистина Русия зае първо място по износ на пшеница. АПК произвеждат вече по 120 милиона тона зърно на година. И то първокачествено, екологично чисто и годно за всякаква употреба. Руската федерация изнася още риба, пилета, млечна продукция, сладкарски изделия и много други продукти. Стигна се дотам, че износът на земеделска продукция почти два пъти превиши износа на оръжейно-промишлените комплекси.
И най-важното е, че има глобално търсене на руската земеделска продукция, заради нейното високо качество и екологична чистота. А нашата вълшебна, плодородна земя е заграбена от няколко герберски активисти и не може да произведе и това, което е необходимо на страната като плодове и зеленчуци. Прочутите български краставици, домати, плодове, дини, пъпеши, ябълки и т.н. изчезнаха. И не могат да се намерят никъде, освен в дворчетата на малкото останали старци по селата.
И всичко това защото Борисов не осигури държавна подкрепа нито на селското стопанство, нито на промишлеността. А се оплакваме, че сме били най-бедната страна в света. Ами най-бедни ще сме, защото не си използваме природните дадености и умът на българите. защото Борисов ходи да се разправя за Западните Балкани, а не поглежда собствената си родина.
Автор Иво Македонски, istinata.net
