Не четете тази статия! Забранена е!

Като се започнаха едни хвалби за срещата във Варна, като се заля един шербет по телевизиите, чак да ти загорчи.

Само няколко души се осмелиха да кажат, че срещата е била едно голямо нищо, а Борисов се е изложил като кифладжия. Но публикациите бяха спрени от могъщата ръка н цензурата.

Велизар Енчев се опита да направи анализ на срещата, но го публикуваха два сайта, единият от които е фрогнюз. Останалите мълчаха. И още мълчат.

А той попита: Защо на пресконференцията в  „Ексиноград“ нито един български журналист не намери смелост да зададе най-важния въпрос на Ердоган:  Дали той има териториални претенции към България само духовно ли за него Кърджали е турска територия, или и по друг начин?

Енчев нарече това огромно падение за родното новинарство, което поставя на едно ниво  свободата на словото в Турция и България. И докато турските журналисти са в затвора, нашите са на свобода, но със запушена уста. Което е доказателство, според него,  че Борисов е буквално огледален образ на диктатора Ердоган. У нас няма журналисти в затвора, но пък медии в затвора. Например  телевизия BiT, която от трибуна на свободното слово внезапно стана правителствен говорител, закрити сайтове, слезли от ефир предавания и безработни журналисти, които стават все по-мълчаливи и послушни, или се пропиват в кръчмите.

Борисов се похвали, че поставил пред Ердоган смело всички спорни въпроси в двустранните ни отношения – даже  за имотите на тракийските бежанци и за намесата на Турция във вътрешните ни работи, пише Енчев. И добавя:  Но страхливо си призна, че отговорът бил неочакван. Оказва се, че Турция има много по-големи претенции към нас, отколкото ние към нея. Ердоган нанесе контраудар и поиска в замяна, ако признае  вината на страната си  за клането на 60 000 тракийци и прогонването от домовете  на 280 000 българи,  ние пък  да признаем правата на сънародниците му. Тоест да построим  стотици джамии, за да имат къде да се молят българските мюсюлмани и да извадим от хазната  стотици милиони лева за пенсии на изселниците, някои от които и без това ги получават! Дори за тези, които са си тръгнали доброволно още преди 50 години.

България трябва да се съгласи, че пет века робство и пет години възродителен процес са с еднаква историческа стойност. И Борисов млъкна. А нито един журналист отново не попита що за наглост е тава и на всичкото отгоре му ръкопляскаха.

Още по-зле.  Ердоган не  отрече  териториалните си претенции към България, Гърция и Кипър. И така заби шамар и на ЕС, показвайки, че ще прави каквото си поиска. И ще остане агресор, при това агресор с претенции.

Борисов плахо  се похвали, че главната цел на срещата – спиране на мигрантската вълна, била постигната. Нима това е темата, пита Енчев.  Не Европа е зависима от Турция за бежанците, а е обратното.  60 процента от търговията на Турция е с ЕС.  Ердоган не може до безкрай да изнудва Съюза с бежанците, защото Брюксел може да  фалира турската икономика, ако затвори  пазарите си за турските стоки. Но не го прави, а чак мирно решение и даже е готова да плати.

На всичкото отгоре никой не знае точната бройка на бежанците в Турция и цифрата 3 милиона трябва да се приема на юнашка вяра. Тя не е потвърдена от нито една институция в Брюксел.

Европа получи още едно унижение –  отказът на Ердоган да освободи задържаните гръцки войници, преминали без да искат гръцко-турската граница. Що за съюз е Европейският, щом при такава важна среща не може извоюва свободата на двама свои войници, пита Енчев.

Като връх на дипломатическото нахалство  бе обявена  от чуждите медии пледоарията на Ердоган за еврочленство. Трябва  час по-скоро да започнат преговорите  за присъединяването ни към Евросъюза,  заяви натъртено турският президент. И го каза във време, в което армията му избива кюрдите в Сирия и продължава да завоюва и иска още територии.

Това вече е безочие. Безочие, отразено в чуждите медии, не и в нашите.

От срещата имаше един победител и това се оказа Ердоган.

ЕС не го отряза по всички въпроси, дори не ги повдигна, а  българите сами си изтъкаха бялото знаме, категоричен е Велизар Енчев.

Жалко, че статията му потъна в небитието!