България е възхвалявана от Европейския съюз за реформите си. Но все още има съмнения относно независимостта на съдебната система, се казва в анализ на „Нойе Цюрихер Цайтунг“.
Наскоро София получи похвали от Брюксел и обещание страната да се освободи от непопулярния механизъм за контрол.
Правни експерти и представители на гражданското общество в България обаче критикуват ЕС, че е заслепен от реформи, които изглеждат добре на хартия, но не променят нищо в ежедневието на най-корумпираната страна-членка, възразява швейцарският вестник, цитиран от БГНЕС.
Изборът на новия главен прокурор, затвърждава това впечатление. Месеци наред имаше протести срещу процеса. Те бяха насочени главно срещу факта, че във Висшия съдебен съвет бе предложен само един кандидат: Иван Гешев, лоялният заместник на предишния действащ Сотир Цацаров. Проблемът е още по-дълбок.
Всемогъщият прокурор
“Главният прокурор е една от най-могъщите фигури в страната”, обяснява адвокат Иван Брегов, който работи за мозъчен тръст в София и участва в протестите. „Той може да открива или закрива производство и не дължи нищо на никого. Преди всичко е почти невъзможно да се предприемат някакви действия срещу него, ако самият той бъде заподозрян в нередности“.
В България главният прокурор все още заема неоспоримото положение, което му се дава още от сталинистката конституция от 1947 г. Той продължава да бъде избиран за 7-годишен срок, който е най-продължителният в сравнение с всяко друго длъжностно лице.
Разследването на най-големия икономически скандал в най-новата българска история, сривът на банка КТБ през 2014 г. със загуба от 2 милиарда швейцарски франка, все още продължава и повдига въпроси.
Въпреки че бе написано обвинение на хиляди страници, липсваха имената на влиятелни хора, които поне трябваше да бъдат чути.
В същото време през последните години бяха открити множество съдебни производства, които са политически мотивирани. Най-известното от тях е публичният арест и осъждането на 20 години затвор на районен кмет в София, който бе победил кандидата на управляващата партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов.
Корумпирани ловци на корумпирани хора
Доказателствата за обвързването на политиката и прокуратурата са очевидни, както показва неотдавнашният корупционен скандал с евтини луксозни апартаменти за топ политици.
През пролетта аферата „Апартаментгейт“ удари високопоставени политици от управляващата партия и стигна до ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев.
Комисията бе създадена през 2018 г. под натиск от ЕС и е пример за онези мерки, които са добре приети в Брюксел, но в крайна сметка правят малко. Георгиев трябваше да подаде оставка, но малко след това бе назначен от премиера Борисов за консул във Валенсия.
Миналата седмица главният прокурор Цацаров бе избран за нов председател на Комисията за противодействие на корупцията. „Значи статуквото се запазва“, обяснява Николай Стайков. Бившият икономически журналист е съосновател на Фонда за борба с корупцията в София, независима организация за наблюдение
Никаква втора Румъния
Експертът по корупция Стайков не очаква много от обществената дискусия за конституционната реформа, която президентът Радев обяви във вторник.
Той също не вярва, че румънският пример може да бъде приложен. В северната съседка на България наскоро правителството си тръгна заради корупция. Важна роля за свалянето му изиграха недоволството на гражданите и критиките на президента Клаус Йоханис./Източник frognews.bg/
