Писателят Стоян Георгиев: Деси Радева е народен човек, затова продажната журналистика я атакува непрекъснато!

България отблизо

Честно казано дойде ми до гуша куцо и сакато да критикува нашата президентша за всякакви глупости!

Журналистката Ива Николова дори я зачекна за личния й живот – нещо, което един цивилизован човек не може да понесе и да допусне! Като махленска клюкарка „святата“ Ива Николова обвинява Деси Радева, че развалила две семейства!

Защо така, г-жо Николова, сте се разморализаторствали и закахърили?!

Едно семейство, което е здраво, нищо не може да го развали.

Това – първо!

И – второ: само честните и интелигентните хора се развеждат; хора, които не желаят лицемерно да се лигавят с партньора си, да го лъжат и да му нахлузват от време на време тайничко рогата!

Запишете си ги някъде тези неща! А личният живот е неприкосновен! Каква журналистка сте, щом не знаете такива елементарни неща?!

Защо, обаче, е на прицел Деси Радева?!

Защо нашенското квазиинтелектуално гюбре я плюе толкова истерично?!

Много просто! Защото тя е човек от народа! Като всички нас!

Тя удари шамара на гей парадите и защити традиционното семейство! Тя е сред народа, не се гнуси да се хване на хорото, грижи се за родния език и за децата на България.

За кого се грижи Ива Николова, питам аз?!

И защо не бяха критикувани някои от бившите президентши, повече известни с невежеството и простотията си?! Защо?!

Ами, защото не бяха личности! И защо сега протягат нечистоплътни ръце към нашата президентша, понеже тя е с много класи над своите хулители и критици!

Подкрепа за Деси Радева! И за президента Румен Радев!

А сега ви предлагам да прочетете една моя стара статия от 2010 г., за да видите псевдожурналистите и квазиинтелигенцията в пълния им „блясък“!

НАРОД И ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Можеше ли бащата на българската журналистика Иван Богоров, този скромен човек, който цял живот дори не се бе фотографирал, да предположи, че изпод крилете на неговия „Български орел”, отпечатан с лични средства в Лайпциг, век и половина по-късно ще излетят такива рояци свраки и гарвани, които да овонят интелектуалното небе над родината ни? Защото днес, който и вестник да отгърнем, ще видим невероятни заглавия, закани и псувни. Чалгаризирането на нашенската журналистика и изобщо на цялата ни т. нар. интелигенция преминава вече всякакви етически норми.
Примерите не са един и два, но аз ще се спра на някои от най-фрапиращите и показателни, които вече се набиват на очи. В стартиралия наскоро вестник „Галерия” четем следното заглавие „Курвалезич, Курвалезич… ти си дъното на отходната журналистика” на една статия, написана от Кристина Патрашкова и насочена срещу Люба Кулезич. Последната даже е изографисана в тоалетна чиния. Все си мисля, че дамите поне би трябвало да са по-въздържани и по-любезни помежду си. Тези мои надежди обаче напълно се изпариха, щом прочетох друга статия, подписана от Ива Николова, в която ставаше въпрос, още в заглавието й, как днешните силни на деня се изпотрепват да правят «свирки» (извинявам се на читателите, но това е цитат) на Бойко Борисов и да му се слагат. От горепосочените примери, без да сме Фройд или Юнг, спокойно можем да си направим съответните изводи относно предпочитанията в еротичния живот на двете наши прославени журналистки. Но дали това интересува масовия читател? Като му сервират за десерт нашумялото вече чалга парче на «тройната коалиция» Екстра Нина, Николет и Нагона, които пък ще вдигат процента на премиера ни, картинката става просто вцепеняваща. Неслучайно ни бяха представили като турска тоалетна в Брюксел. Темата за тоалетната е една от любимите теми не само на нашенските журналистки, но и на «великите» ни съвременни писатели. Георги Господинов отдели за «кенефа» в своя «Естествен роман» няколко глави. Че като се разпищяха нашенските литературни критици: «Как е възможно един автор като Селинджър да стои още в България и да си погубва таланта?». Че като се разкъхъри този «талант» защо все още кисне в тази окаяна страна и се съсипва, ум да ти зайде. И Алек Попов не остана по-назад; и той успя покрай «Зелевия си цикъл» да ни залее обилно с няколко контейнера с фекалии. Чалгаризирането на интелектуалното ни небе дотам го е смрачило, че вече никаква светлника не се вижда по него от невероятните прозрения на родните ни творци. Между впрочем устатите журналистки Патрашкова и Николова участваха като жури в «Биг Брадър». Е, сега вече става ясно защо пишат подобни гадости. Може ли един сериозен интелектуалец да играе ролята на Страшния Божи съд в долнопробното риалити шоу, дирижирано от Милен Цветков?
Нашите интелектуалци вместо да се борят с тази духовна разруха на нацията ни и да я изведат от пустинята, с някакво мазохистично и едновременно садистично удоволствие цвърчат, че България изобщо не трябвало да съществува. Мартин Карбовски ни смайва с някакви гнусни стихчета за сексуалния си живот, написани на салфетки, и се притриса защо такъв умник като него не останал в чужбина, ами се завърнал в родното блато да квака заедно с другите жабоци. А кои са другите жабоци узнаваме пак във вестник «Галерия», където са публикувани жалбите и тъжбите на един от тях – гения Явор Дачков, – който постоянно е неудовлетворен. Неговият случай, според мен, е показателен за синдрома на хората с богословско образование, които обаче са поели по светската пътека. Така е станало някога и с Николай Райнов, който се превърнал в заклет теософ, а съдбата на Йосиф Сталин е най-яркият пример докъде може да стигне недоволството на такъв тип хора. Можем само да се радваме, че Дачков е още далеч от тази фаза. Статията си «Отврат!» оскърбеният автор завършва почти апокалиптично: «Фактически тази държава се е саморазпуснала. Идеята е да го обявим официално, че да могат някои от нас да потърсят политическо и естетическо убежище на Запад.» Горкият! Че защо трябва да закриваме цяла държава, за да отиде знаменитият ни мъромрко на Запад? Още утре да си хваща чукалата и «прав му път – крива му пътека». Само, че друга е болката на нашето момче – съществуването на България. Ето това то не може да понесе. На пръв поглед тези жалби и пустосвания симулират възмущение към нерадата ни участ, но какво са направили всъщност такива като Дачков за своя народ? Нищо, само мечат и бленуват за бягство. А знаем кои първи напускат потъващия кораб. Плъховете! Някой от тях стана ли водач на българите? Или ще кажем, че си имаме героят Стефан Гамизов – друга рядка звезда на родния ни небосклон, който в същия сополив тон заявява: „Но изпитвам тъга, като човек представител на християнското вероизповедание. Говоря от културна, а не от догматична гледна точка. Но, от друга страна, си мисля, че ние сме стара нация и е възможно просто да ни е дошло времето да си отидем под натиска на модерността, която не можем да приемем и да асимилираме.“ Ето ти тебе още едно велико прозрение! Пак ще закриваме България и ще затриваме българите! Дачков и Гамизов безспорно са от една и съща кръвна група с безумците Мартина Балева и Петко Йотов, които пък открито искаха да се фалшифицира нашата история. Цялата тази сган всъщност са най-продажни национални предатели, прикрити зад лустросани и тъпи фрази.
А сега нека се обърнем към историята и да видим какво правеха нашите интелигенти някога: в много по-страшни времена и при нечовешки условия. Нима те проклетисваха народа си и майка България? Нима Ботев и Каравелов, които критикуваха остро обществените ни недъзи не дадоха живота си за родината? Единият загина като войвода на чета в Балкана, а туберкулозата завлече другия в гроба в разцвета на силите му. Нима дядо Славейков, щом написа безпощадните си стихове «Не сме народ, а мърша», скръсти ръце и се затюхка защо не е останал в Цариград, ами не се захвана, вече на преклонна възраст, заедно със Стамболов, Васил Друмев и Петко Каравелов да строи «съвременна България»? Нима беше безметежен животът на Пейо Яворов, този мъченик на българската жестокост? Нали той се бори за Македония и никога не напусна родината си? Колкото и мизерно да живееха Елин Пелин и Йордан Йовков, те нито за миг не искаха да избягат от своите житейски неудачи, а оставиха на България едно класическо наследство. Нима Йовков избяга от фронта, а не се би на живот и смърт за отечеството си през Балканската и Първата световна война? Къде посрещна смъртта си Димчо Дебелянов, най-нежният ни лирик и сърцевед? Той загина като доброволец на фронта и беше погребан в Демир Хисар. Гео Милев, един съвършен естет и познавач на западната култура, беше същият, който призова творците да срутят «кулите си от слонова кост» и да слязат при своя народ. Написвайки истината за септемврийските събития от 1923 година, той заплати с живота си своята смелост и любов към родината, за която беше тежко ранен и загуби окото си в боя при Дойран. Емилиян Станев критикуваше народа си от «болезнена любов» към него. Николай Хайтов напусна този свят от мъка и страдание, от безпокойство за бъдещето на отечеството ни. След фаталния Ньойски договор, Иван Вазов издаде стихосбирката си «Не ще загине!» с вяра в бъдещето на България. Та дори и Алеко Константинов, който показа по неповторим начин най-опаката страна на националния ни характер, възкликва в края на своята знаменита сатира «Бай Ганьо»: «И представете си, господа, в този момент аз съжалих Бай Ганя!… Като че някой ми внуши: «Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда… Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила…»
Ето, господа кудкудякащи интелектуалци, това е истината!. Какъвто и да е българският народ, той е нашият народ, защото никой не избира родителите си. Или както той умно го е казал: «И с пясък да се триете – роднини сме.»
Какво се случи, че между тези колоси на нацията, завещали ни непреходното си творчество и граждански пример, и днешните ни рахитични синигерчета е зейнала дълбока бездна? Защо съвременните ни интелектуалци не могат да бъдат народни водачи, та трябва да я предвождат разни тарикати и мутри? Защото българинът вижда тяхната мухлява същност, тяхното нагаждачество и подлизурство. Защото трудно е да се излъже цял един народ. Особено народ като нашия, който вече беше преметнат от не един и двама политически играчи. Господа интелектуалци, не се наливайте като бъчви в кръчмите и не се изживявайте като светила от космически порядък. Слезте сред своя народ, вслушайте се в сърцето му, почувствайте диханието му и му помогнете да се изправи! Не мечтайте за холивудска слава и за международни отличия, а се радвайте когато вашите братя и сетри българи ви четат и слушат. Защото иначе какъв е смисълът на нашия живот? Какъв е смисълът «ако спечелим света, а погубим душите си?»

Стоян Георгиев

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *