Има населени места, в които няма начин да хванете коронавирус. Там хората постоянно са на чист въздух и са много по-малко на брой, отколкото в градовете.
И тези населени места са…селата. Там няма COVID-19, това е градска болест.
Така е било и с холерата, казва в предаването „Ничия земя“ по Нова телевизия историкът проф. Андрей Пантев. Той разсъждава за епидемиите в човешкия свят – от времето, когато са приемани за бич божии, до момента, в който светът инвестира милиарди.
Глобализацията няма само позитивни черти, обръща внимание професорът. „Това е жестоката същност на капитализма, защото капитализмът не е хуманен, той не е и либерален. И точно затова се задава крахът на идеята за Европейската общност. Какво направи Европейската общност за тази криза“, продължава проф. Пантев.
Запитан дали вирусът не е изкочил от някоя лаборатория, Андрей Пантев казва с усмивка, че не е изключено.
„Ако имаше уроци на историята, нямаше да има войни, бедност и бандитизъм. Тъжно е, че някой хора несправедливо ги връхлетяват изпитания, които не заслужават“, посочва още той.
Запитан случва ли нещо необичайно, Андрей Пантев казва – едва ли. „Има една теория, че благодарение на чумата се е развил модерният свят и новите хора. Защото половината аристокрация умряла, а другата половина – обедняла. Няма да стане кой знае какво – ще остане само благородството и омерзението – спекулантите и рицарите. Това ще остане като един леко лош, но поучителен случай.“
„Чумата в Европа до 1720 се е случвала на 20 години. Това се е приемало като божие наказание. Винаги е имало суеверни, но и реалистични обяснения за причините – плъхове, лоша хигиена, пренаселение“, добавя той.
И изтъква, че в последните десет хиляди години човечеството е напреднало технологично, но не се е изменило много. „Гледаме в небето и казваме: „Господи, не ни давй това, което се случва с другите!“
„Но, ако не бяха тези медийни средства, едва ли щеше да има толкова голяма паника“, убеден е историкът.
„Мисля, че ще се справим. Ще се отървем с нещо по-малко от другите. Колективното поведение на българите отначало беше лекомислено, сега е паникьорско, а трябва да е някъде по средата. Но такива са нашите амплитуди – политически, дори културни. Вижте какво беше отношението ни към бежанците. При нас има едно взаимно, а после пренебрежително отношение. Ние сме раболепни към силните, защото държавата ни е слаба.
Но въпреки това не можем да отречем, че на нас държавата ни е длъжна, а не ние на нея“, завършва проф. Андрей Пантев, цитиран от „Епицентър.бг“
