Проф. Светлана Шаренкова взривяващо: Народната република създаде модерна България, а днешният режим е престъпен!

Във времето на глобалния крах на неолибералния модел и на еднополюсния свят, в момент на разрастващ се протестен вот срещу елитите на статуквото, техните български слуги се опитват да рeактивират антикомунизма като път за политическо оцеляване.

Поводът е 9 септември 1944 г.

Въпреки грубите фалшификации и клевети големи части от обществото помнят, че тази дата бе началото на изграждане на първата българска Република с всички показатели на една съвременна социална държава.

Никой не оспорва, че в този период съществуваше господство на партията-държава, на командно-административната планова организация в стопанската сфера.

Но след първоначалния етап на революционен хаос България заживя в период на градеж и развитие – тя увеличи населението си от 7 млн. до 9 млн. души. Да не забравяме, че днес, след 30 години „демократичен” преход, в България живеем по-малко от 7 млн. души!?

 

Следвоенна България беше неразвита и аграрна, а за две десетилетия изгради индустрия в най-модерните и перспективни сектори – машиностроене, химическа и биотехнологическа промишленост, електроника и електротехника, металургия и енергетика. Бе започнато мащабно строителство. Чрез ситуиране на модерни предприятия и аграрни комплекси във всяка българска община бе премахнато регионалното неравенство.

 

Страната ни бе един от първенците в Европа по собствени жилища на населението. Имаше не само развит туризъм, но социално и здравно почивно дело за обикновените хора.

 

Въпреки идеологическата рамка българската култура създаде едни от най-големите свои произведения, изживя своеобразен златен век на духовно отваряне към света през 70-те и 80-те години на ХХ век.

 

Социалистическа България увеличаваше ежегодно своя БВП, харчейки бюджетните пари за народни нужди, а не като поръчки за „свои” фирми, както е днес. Практически нямаше безработица, бедността бе сведена до абсолютен минимум (2 %), имаше всеобщо, качествено и безплатно здравеопазване и образование, а днес те са привилегия на заможните.

 

В онова време със серия социални мерки, чрез Строителни войски и чрез ангажиране в общественополезен труд и в просветни програми имахме реална интеграция на малцинствата. В онази България битовата престъпност бе символична, а доверието и солидарността между хората бяха естествено състояние на българския бит и душевност. България стана космическа и ядрена държава!

 

Родината ни следваше своите мечти, а днес сме последни в Европа – на дъното сме по бедност, мизерия, корупция и престъпност.

Казват, че днес имало демокрация!? И това е съмнително, защото ни управляват еднолично, доверието в парламента е сринато, а купеният вот подменя народния, феодализацията на общини и региони разяжда тъканта на демокрацията.

 

И възниква въпросът – кой е престъпният режим?

Този преди 10 ноември 1990 г. или днешната „демокрация”!?

И не трябва ли да бъде отменен онзи исторически неиздържан „закон”-декларация, наложен от кабинета „Костов” през 2000 г., обявяващ управлението за периода 1944-1989 г. за престъпно?!

Заради тези и много други аргументи – 9 септември 1944 г. е историческа дата, която трябва да помним, вземайки си поуки от лошото, но помнейки и умножавайки доброто, което е безспорен исторически факт.

Източник Епицентър