Заседанието на Националния съвет на БСП в неделя даде ясно послание: партията не се нуждае от оставки и псевдоалтернативи, а от консолидация.
Догодина предстои конгрес и на открито състезание, чрез пряк избор на лидер, ще стане ясно коя линия одобряват социалистите.
Така ще се състои не само избор на председател, но и своеобразен референдум за политиките на партията.
Дали избират традиционния, автентичен социалистически курс на Нинова, или съглашателската линия на неолиберализма, прокламирана от Станишев? Дали предпочитат абонирани за постовете началници, или синхрон между опитни и млади кадри? Дали ще водят битка с „паралелната държава”, или ще вървят след определението на Станишев за „държавника Борисов”!?
Пленумът одобри линията на сегашното ръководство с 4 към 1, а на конгреса на БСП съотношението ще бъде още по-отчетливо.
И въпреки категоричността на Националния съвет и азбучния етичен стандарт, че партийните дела се обсъждат на партийни форуми (в неделя дискусията продължи 8 часа и всеки можеше да се изкаже!), бившият председател на БСП Сергей Станишев продължи да се изявява с критики и заклинания: с този лидер БСП не можела да спечели избори, водела се война срещу ПЕС!?!
Очевидно Станишев няма моралните сили да се смири и да уважи мнението на другарите си, но той има амбицията да бъде лидер на т. нар. вътрешна опозиция.
Някогашното глезено дете на партията днес е водач на малцината, които смятат, че партията им е длъжна цял живот, а те са абонирани за властта. За тях подмладяването е подмяна, а отсъствието им от парламента – драма, работата за БСП на терен – обида, несъгласието с тях – авторитаризъм!?
Тези хора бяха начело на БСП десетилетия и вярно е, че са дали на партията, но и много взеха! На тяхната съвест лежат дела, които редовият социалист смята за грях.
Социалдемократизацията и неолиберализацията на БСП, довели до исторически отлив на избиратели, разпад и деморализация на структури, в които те бяха несменяеми депутати, корупционни скандали от тройната коалиция и правителството „Орешарски”, плоският данък, Законът за досиетата, няколкото поколения забравени социалисти, разцеплението на левицата…
Кой правеше лични лидерски кампании и очерняше несъгласните?
А кой направи десни и безотговорни лица, министри и високомерно се отнесе към лявата интелигенция? И точно те, днес критикуват, че БСП е заложила на кандидати с „неясен профил”…
Нека Станишев да излезе от клишираната поза на загриженост и ясно да каже: Ще се кандидатира ли отново за лидер на БСП? И с каква платформа? Ще включва ли тя плоския данък, въведен от неговото правителство, ще включва ли Истанбулската конвенция и Пакта за миграция, ще включва ли антируските санкции и отказа от „Южен поток” и АЕЦ „Белене”?
Какво ще даде в бъдеще Станишев на БСП?
Каква алтернатива предлага?
Дали тя съвпада с практиките на ПЕС, които представляват поредица от компромиси с ЕНП и транснационалния капитал, дали е за глобализация и джендър идеология, за миграция и мултикултурализъм?
Ако това е алтернативата, убедена съм, че БСП отново ще се разграничи от нея. Направи го веднъж, ще го направи и през април 2020 г. Дано този път да е окончателно!Източник epicenter.bg/
