Има рязка смяна на потребителски навици и свиване на разходите за стоки от първа необходимост, констатират браншови организации на фирми, произвеждащи потребителски продукти, съобщава допитване на „24 часа“.
В първите дни на 13 март, с обявяване на извънредното положение се купуват основно боб, леща и тоалетна хартия, а българите свиват с почти 30% разходите си за всекидневни нужди.
Според председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров, „в първите дни на епидемията всички се втурнаха да купуват тоалетна хартия, леща и боб, но още на другата седмица се оказа, че хората свиват потреблението. Сред нашите членове вече се разменя информация, че продажбите на мляко и млечни продукти са намалени с 20-30% през последните седмици в сравнение със същия период на миналата година“, каза Димитър Зоров.
„Има и доста логистични трудности по придвижването във вътрешността на страната, КПП-та около областните центрове, затруднен внос на суровини. Но безспорно има и свиване на консумацията в търговската мрежа Млякото и производните му все пак са жизнено необходими храни, представям си какво изпитват останалите производители.
Аз си го обяснявам с това, че безработицата скочи, много хора са с намалени или никакви заплати и гледат да ограничават потреблението си колкото могат“. А и хората повече седят вкъщи, не се движат, следователно нямат нужда от същата храна като преди, допълва той.
През последните две седмици колегите му все по-често се оплакват от намалените продажби. „Не мога да бъда съвсем точен с цифрите, защото нещата са много динамични, но при повечето колеги има трийсетина процента спад в продажбите за последните две седмици“.
Трудно е да се проследи ситуацията при производителите на плодове и зеленчуци, тъй като те са дребни и са обединени в различни браншови организации, но затварянето на пазарите се отразява много зле и на тях, тяхната продукция се съхранява трудно и големи количества вероятно са похабени.
Няма видими промени при консумацията на хляб и хлебни изделия. По данни на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите от началото на кризата с коронавируса са затворени малък брой пекарни и предприятия. Консумацията не е паднала драстично.
Относно веригите, наблюденията са сходни с тези на производителите – след първоначалното разграбване на магазините българите постепенно свиват разходите си и пазаруват само най-нужното.
Сериозно спада консумацията на нехранителни стоки и на стоки, които са в по-високия ценови сегмент, от чиято продажба веригите печелят повече. Някои от веригите замразяват цени на определени основни стоки и предприемат мерки да се справят с трудностите в снабдяването.
Промяната на потребителските навици се проследява добре по безконтактните разплащания. Българска компании с голям дял в безконтактните плащания с мобилен телефон установява, че от началото на извънредното положение плащанията на нейни клиенти в аптеките са се вдигнали с 37% в сравнение със същия период на миналата година.
Посещенията в магазините на големи търговски вериги намаляват като абсолютна бройка, но средната стойност на 1 покупка е с 33% по-висока, отколкото преди кризата.
При компаниите за доставка на храна по домовете, които приемат такива разплащания, има голямо увеличение на трансакциите – с 89%, а разплащанията в заведенията са паднали със 77%. Силно засегнати са търговците на облекла и спортни стоки – броят на трансакциите при тях е паднал с 80%.
Интересно е положението с продажбата на техника, която в голяма степен вече е онлайн – веригите за продажба на такива стоки имат доста обекти в молов и физически не работят. Наблюдава сериозен спад на продажбите на пособия за свободното време и за прекарване навън, но се увеличават продажбите на лаптопи и на кухненски уреди.
Другата група стоки, при която има почти двоен ръст на продажбите, са игровите конзоли и всякакви гейминг пособия. Малко по-нисък, но все пак ръст в продажбите има на малките домакински уреди, което е лесно обяснимо – хората стоят повече вкъщи и готвят.
През 2019 г. делът на разходите за храна на българина са паднали до 29,5% от всички, показват данни на НСИ. Това е най-ниският процент от години насам, като през 2010 г. е бил 37,2%. Разходите, свързани с жилището, са били 1067 лв. на човек през 2019 г., което е с 4,9% повече, отколкото през предишната година. В сравнение с 9 г. по-рано увеличението е над 83%. Като дял от общите разходи са 17,2%.
За здравеопазване нарастват най-много. През 2019 г. те са били 386 лв. – с 23,3% повече за година и два пъти повече в сравнение с 2010 г. Разходите за лекари, болници и лекарства са вече 6,2% от всички. Нарастват и разходите за данъци и осигуровки – общо 820 лв. на човек, което е 13,2% от всички, пише в своя статия информационният портал Нюз.бг.
