Речта на президента трябва да предизвика ефекта на политическа реакция от страна на всички, които участват в политическия процес. Това е послание по стандартния смисъл на политическия език. Президентът заявява, че разбира, че на страната е засегната национална сигурност. Този акт има цялата конституционна значимост. Вероятно президентът ще остане сам в това си послание.Това коментира пред БНР Ренета Инджова, служебен премиер в периода 1994 – 1995 година, назначена от президента Желю Желев.
„От една страна държим в страната да има президентска институция, която да е контрол на властите, а от друга страна всеки опит да се влезе в прерогатив, се превръща в разпъване“, заяви Инджова.
Според Инджова българският модел на общество и политика е далеч от демократичните механизми на властта.
„Погледнете премиерът с какъв инструментариум работи като управител, като говорител на правителството, като отговарящ за потребностите на хората. Вижте връзките му с другите власти… Не коментира какви са основанията за влизане в чакалнята в еврозоната… Нивото, на което се води политическият живот, не дава възможност за никакви смислени решения и изходи“.
А президентът говори, посочва проблемите, но всички скачат срещу него. Явно, или мълчаливо.
И внушават на обществото, че той е сам, няма подкрепа, няма и механизми да промени каквото и да било. По този начин го изолират от политическия живот и внушават на хората, че той нищо не може да направи.
На въпрос дали може да се стигне до импийчмънт на държавния глава, тя отговори:
„У нас всичко във фарсов порядък може да се осъществява. Нямаме нито спирачки, нито рецептори за онова, което правим като политическа класа“.
