Руска военноморска група, начело с фрегатата „Адмирал Горшков“ пристигна вчера в пристанището на кубинската столица Хавана.
Това съобщават световните агенции, цитирани от vesti.bg.
В състава на руската флотилия се намират няколко руски бойни кораба от най-ново поколение. След кратък престой, част от флотилията ще отплава за Венецуела, пишат руски медии.
Хавана и Москва, които са исторически партньори още от времената на студената война, отново се сближиха напоследък, след като Вашингтон въведе санкции срещу двете страни. Белият дом обвинява Куба, че помагала на венецуелския президент Николас Мадуро. Но доколкото все още никой, освен САЩ, не е въвел забрана някоя страна да помага на своите съседи или други страни, с които има приятелски взаимоотношения, то и Куба не се стеснява да помага на Венецуела. Не за друго, а защото самата Куба от няколко десетилетия също страда от американската блокада. Както и от най-различни провокации, които американците организират срещу суверенната страна, с цел да я превърнат в послушна колония. Но, Островът на свободата все още си е там. И нито САЩ, нито някоя друга страна може да го помръдне.
Куба е пример за това, че дори една малка страна, може успешно да защитава своята независимост и да дава отпор на американския натиск с десетилетия. Към силната решимост на малката страна да отстоява своя суверенитет, се прибавя и възобновената помощ на Руската федерация. Защото освен силните приятелски връзки, идващи от историята, сега двете страни са свързани и с общата битка срещу хегемонията, която САЩ се опитват да наложат на света.
Все пак, точната причина на посещението, което руските военни кораби осъществиха, не е известна. Не я съобщават и медиите, освен дежурните фрази за посещение на кубинския боен флот, както и на културни и исторически обекти. Въпреки това, ние можем да си представим коя е вероятната причина за посещението на руските бойни кораби в пристанището на Хавана. Още повече, бойни кораби, военни и транспортни самолети на Руската федерация ще посетят и Венецуела само след няколко дни.
За да се доберем до истинската причина на тази все по-засилваща се активност в задния двор на САЩ, не се иска много мислене. Достатъчно е само да свържем в една цялостна картина това, което се случва около руските граници напоследък. Например фактът, че новият украински президент Владимир Зеленски се оказа бледо копие на предишния кървав президент Порошенко. И че той няма намерение нито да спира войната в Донбас, където всеки ден загиват руски хора, нито има намерение да озапти военизираните наказателни батальони на украинските радикали, които пък са още по-окървавени с руска кръв от самия Порошенко.
Това първо. Второ, според редица руски анализатори и политолози, Вашингтон стои в дъното на избухналите антируски протести в столицата на Грузия – Тбилиси. Там, до самата граница на руската федерация, САЩ се опитват да създадат още едно огнище на напрежение, подобно на огнището в Украйна. И понеже руската опозиция в самата Русия е твърде хилава, да не кажем въобще несъществуваща, то американците се силят да привнесат в РФ революция отвън. Като естествено използват украински, грузински и каквито още им паднат радикали.
Именно на тези американски „усилия“, които дестабилизират някои райони около границите на РФ и са потенциално опасни за националната сигурност на Руската федерация, Кремъл дава отговор чрез засилената активност и трайното си настаняване в Куба и Венецуела, които традиционно се считат за задния двор на САЩ. Москва не крие, че се настанява трайно и то с военни контингенти в тези две страни. като по този начин предупреждава Вашингтон, че всеки опит за каквато и да било провокация от страна на САЩ спрямо Русия или Венецуела и Куба, ще срещне съкрушителен отговор.
Военен и ядрен. Такъв, че американците да не си помислят изобщо за никакви други провокации по адрес на Русия и нейните приятели, където и да се намират по света. И нашата страна може да се причисли към страните, които Русия защитава от убийствената колонизация на Запада. Трябва само малко повече смелост и твърдост както от страна на политиците, така и от страна на българското общество, което да се противопостави ефективно, а не само на думи, на усилията на Запада да унищожи славянския и православен български народ.
Автор Иво Македонски, istinata.net
