Цялата власт в ръцете на Борисов – спасение или заплаха?

България отблизо
Извънредното положение бе предизвестено. Караянчева предприе мерки за намаляване контакта с медиите и ги изолира в някаква стая. Да гледат, но да не питат. Това бе тест. Цвета обясни, че това е грижа за репортерите. Но не каза нищо за опасностите при срещите с електората. Но пък срещите с избирателите отдавна се случват, когато има камери и микрофони наблизо.

 

Но за извънредното положение. То ще бъде представено като идея на централния щаб за противодействие на коронавируса. Те, разбира се, са наясно със ситуацията. Но не са наясно с политиката. А идеята, колкото и рационална да е, съдържа политика.

 

По същество въвеждането на такова положение е суспендиране на Конституцията и даването на властта в ръцете на един човек. В случая това е премиерът Борисов. То и сега взема решенията, разпорежда и въвежда. Но вече ще го прави, упълномощен от първата власт – законодателната. Ще бъде узаконена формата на парламентарна република, управлявана еднолично от министър-председателя. Не ме разбирайте погрешно: строгите мерки срещу коронавируса са задължителни. Но запазването на демократичните устои на държавата са още по-важни. В България има институционална криза. Доверието в правителството и премиера намалява и е под 50% отдавна. Как тогава ще се изпълняват разпорежданията само на един човек? Не ми казвайте, че решенията ще бъдат колективни. И сега казарменото единоначалие се спазва като в казармата. Главно поради слугинския манталитет на хората в управлението на всички нива. В общността, свързана с властта – политически, икономически и други зависимости – отдавна е наложен култ към личността. Не пренебрегвайте опасностите от разширяване на явлението.

 

Здравеопазването е в критична точка. Не заради коронавируса, а заради лошото управление и обслужването на няколко мафиотски кръга. Лекари и сестри работят самоотвержено, дават всичко от себе си, но са поставени в лоши условия. Това не се променя, а се прикрива. Извънредното положение, зад фасадата на грижите за нацията, ще забрани да се говори за проблемите. За да не се всява паника. Но тях ги има и трябва да се решават. От кого? От един човек? Който ще се вслушва в съветите на умните експерти? Ако беше така, той щеше да се огради именно с такива хора. Но не го прави.

 

Българите са недисциплинирани. Голяма част от нямат здравна култура. Недоверчиви са. Самонадеяни често. Понякога арогантни. Но ярък представител на тези черти е именно премиерът. Дисциплинирането, като аргумент за извънредно положение има своята логика. Но в неподходящи ръце разширените правомощия могат да се изродят. Да имаш подръка армия, полиция, служби, жандармерия и всичко останало – е много изкушаващо. Не казвам, че Борисов ще се изкуши тутакси, но има такава вероятност. Изкушението е човешка слабост и той не е имунизиран. Красивите думи, обещания и загриженост са едно, а реалните действия – съвсем друго нещо. Държави като Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Германия не са застрашени, защото демокрацията там е без условности. Но тук не е така. Разберете!

 

Мислете. Никой няма да ви пита – това е ясно. Но можем да съжаляваме съвсем скоро.

 

Борис Петков

Tagged

1 thought on “Цялата власт в ръцете на Борисов – спасение или заплаха?

  1. Концентрирането на толкова власт в ръцете на един човек е водило до Освиенцим,Гората на Катин или стадиона на смъртта в Чили!Искрено се надявам,че власт имащия няма да се превърне в поредния тиранин прикриващ действията си зад извънредното положение!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *