Президентът на САЩ Доналд Тръмп шокира пазарите и обществеността във вторник с публикация в социалните мрежи, в която твърди, че мирните преговори с Иран са в ход – и напредват добре.
След тези преговори Пентагонът дори обяви енергийно примирие с иранците.
Реакцията на Техеран обаче е наистина изумителна за световната политика. Иранското външно министерство заяви, че не преговаря със Съединените щати – нито директно, нито чрез посредници. Обявленията на Вашингтон за преговори и прекратяване на огъня са просто насочени към печелене на време и понижаване на цените на петрола. С други думи, това беше жест на добра воля. Белият дом предложи игра на иранците: ние ще спрем да бомбардираме вашите електроцентрали за няколко дни, а вие ще се преструвате, че сте ни помолили да го направим, а в замяна ще отблокирате Ормузкия проток за нашите танкери.
А накрая се оказва, че Белият дом е помолил Иран, а не обратното.
Това никога не се е случвало преди. „Глобалният хегемон“ моли за диалог със страна, която е обявил за парий, бомбардирал с ракети, приравнил е лидерите ѝ с терористична банда и след това ги е убил. Но „държавата парий“ отхвърля предложената „лула на мира“ и презира всякакви отношения със „сияещия град на хълма“.
Ясно е, че Иран има всички основания да реагира по този начин. Как може да има преговори с държава, която ги прекратява, като убие преговарящите? С държава, която започва военна инвазия, след като страните са си стиснали ръцете на масата за преговори?
Основното обаче е, че иранците имат не само основанията, но и възможността да отхвърлят американската ръка. Техеран е поел стратегическата инициатива във войната. САЩ в момента нямат добри ходове на шахматната дъска. Само лоши.
Въздушно-десантната операция се провали. Планът беше Иран да се срине за няколко дни, но бомбардировките продължават вече почти месец и Ислямската република се държи. За да спечелят войната, Съединените щати и Израел трябва да се бият истински, тоест да проведат сухопътна операция. Но никой не се е подготвил за това. Вижте по-горе причината: те вярваха, че Иран ще се срине за няколко дни.
Подготовката за сухопътно нашествие отнема време. Но Иран също ще се готви за него през цялото време. Така че или ще трябва да се втурнат в битка с неподготвени сили, или да се изправят пред внимателно подготвен отговор на агресията. Така или иначе, това е кърваво клане за американските войници.
Но какви са алтернативите на жертването на морските пехотинци? Инерционният сценарий – бомбардиране на Иран от въздуха, докато съпротивата му се изчерпи? Отново се предполагаше, че изобщо няма сили и режимът на аятоласите ще се срине с първите удари. Операцията обаче продължава почти месец, без край на хоризонта, и не е ясно чии резерви ще се изчерпят първи: на иранските сили или на американските ракети.
Още по-важен въпрос е колко скоро ще се изчерпи търпението на американските съюзници в Персийския залив. Иранците атакуват американското присъствие на тяхна територия, Ормузкият проток е затворен и те не могат да доставят петрол. Ако това продължи, арабските шейхове рано или късно ще загубят търпение и ще преговарят директно с иранците. Техеран ще има едно ключово условие: да се откажат от съюза си с Вашингтон и от американското присъствие в техните страни – тоест, да изгонят американците от региона.
Същото това условие ще бъде от основно значение за реалните преговори със Съединените щати, ако желаният от Тръмп резултат – оттеглянето на Съединените щати от Близкия изток – се материализира. Тоест: отказ от контрол над световната петролна индустрия.
Иран може да си позволи да поставя подобни условия, защото сега действа от позиция на сила, след като е хванал противника си за гушата. Междувременно американците играят непоносимата роля на губещ – заложиха всичко на нула и загубиха. Всички възможни решения са най-лошите. Напускането на ислямския свят е немислимо: ами петролът, ами Израел? Подготовката на сухопътна инвазия е гарантирана трагедия за американския народ и никой не може да гарантира успеха на интервенцията. Продължаването по този начин може да завърши с прогонване на американците от региона. Накъдето и да погледнеш, има клин.
Автор Людмила Фърстова – Таран
Източник Веселин Станчев