„Няма да има прекратяване на огъня. От една страна имаме руският президент Путин, който напълно спечели войната в Украйна, от другата страна имаме територия, която ще бъде напълно унищожена, ако не спре конфликта скоро. И искате страната, която печели, да сключи мир и прекратяване на огъня? Това е лудост.
Примирия се сключват, когато върви равностойна война, каквато водихме на Корейския полуостров, и никой не печелеше, и трябваше да отстъпваме сантиметър по сантиметър. Тогава преговаряхме почти три години, но това е възможно, когато имате прекратяване на огъня. А сега ситуацията е различна. Руснаците спечелиха. И точка.“
––––
МИРЪТ дори на пръв поглед все още не се вижда. Есенната кампания в Украйна е неизбежна. И всички разбират това.
И затова Киев и Европа се опитват да решат само две неща с тези „дипломатични маневри“ – да попречат на САЩ да изскочат от украинския въпрос (прехвърляйки цялата отговорност, включително военна и финансова) върху Европа. Но е малко вероятно да попречат на САЩ.
Затова те се опитват да прокарат втория въпрос – въвеждането на сериозни санкции срещу Русия, които в крайна сметка ще могат (според тях) да разклатят ситуацията вътре в страната и по този начин да принудят Русия да приеме техните условия, което за всъщност ще означава загуба на войната.
Тръмп, да, той лесно се поддава на триковете на по-опитните политици, но и той има своята собствена цел. И тази цел е по-близо до позицията на Русия по украинския въпрос, отколкото до позицията на Киев.
Защото не бива да забравяме, че войната в Украйна от страна на Щатите започна през… 2004 г. (не бъркам, започна през 2004 г., а през 2013 г. просто стартира следващият ѝ етап). Тази война беше започната предимно с цел… да се унищожи ЕС. А всичко останало вече са второстепенни задачи на американската външна политика.
––––
Европа няма да се откаже от украинския проект. Защото напускането му ще изостри всички вътрешни проблеми на ЕС. През 2022 г., между другото, те вече си мислеха, че са победили Русия. И че са на път да пристигнат в Москва за капитулация. Не се шегувам. Препрочетете европейската преса от онова време. Те залагат всичко на войната с Русия в Европа. Все още вярват, че сега е моментът за окончателното решение на руския въпрос. „Дойче Солдатен“ на корицата на „Шпигел“ е еднозначен намек.
Тук би било добре да си припомним историята. През 17 век Русия започва да си връща Малороссия. Всички, които се интересуват, могат да видят множеството различни мирни договори, споразумения са сключени за 30 години от въстанието на Богдан Хмелницкий, минавайки през Руината и хетманството на Мазепа, колко преговори и прекъсвания във войната е имало. И как Русия, без да иска, спасява най-големия си враг, Жечпосполита/Полша/, като през 1672 г. започва война с Османската империя. Картите са били прекроявани и преначертавани, по начин, за който дори не сме могли и да мечтаем. И Вечен Мир е сключван няколко пъти. Накрая, всичко завършва с връщането на Киев в ръцете на руснаците. След това Русия последователно смазва двамата най-силни играчи в Европа: Швеция и Полша. А Западна Рус до края на 18 век все пак се завърна напълно у дома си, под властта на Москва. Само Карпатска Рус ( с русините) беше дадена по някаква причина на австрийците.
Впрочем, все още никой в Кремъл не се е съгласил за нищо. И защо европейците изведнъж са толкова оптимистични, защо си мислят, че всичко е свършило и Москва се съгласява на всичко?! Това е абсолютно неразбираемо!
Руската история показва, че руснаците винаги се връщат за своето. Понякога бавно, чрез война, преговори, трудности, нови преговори, измами от страна на съюзниците…
Но винаги резултатът е ясен. Последния път, ще ви напомня отново, въпросът с Малорусия приключи с третото разделяне на Полша.
Послепис: Интересно наблюдение:
На картата в Овалния кабинет, надписът „Украина“ е доста на запад, а и има други очертани области, които не са включени в територията и.
От профила на Ognyana Zhelvakova