Ето основните тези на анализатора:
– Мирното решаване на конфликта в Украйна е под голямо съмнение, защото Зеленски може би за втори път ще направи грешка – ще се опре само на Европа и ще се опита както тогава, през 2022 г., когато беше пред подписване на мир – всичко беше готово, с изключение на това, че пристигна британският премиер Борис Джонсън и го спря – “Не, недей, воювай си! Ние ще те подкрепим! Много пари ще ти дадем, много оръжия”. Това вкара Украйна в режим на оцеляване, който може да продължи, но няма никакъв режим на възможна победа на Украйна. Това ми се вижда най-големият парадокс на ситуацията. По начало има много аргументи, но най-големият аргумент е: няма отговор на въпроса какво означава да победиш ядрена страна. Как изглежда тази победа? Дори войските тържествено да напредват, когато стигнат до Шереметиево, преди Москва, ще бъдат хвърлени атомни бомби и ще приключи всякаква победа за когото и да било. Това е абсурдно. Ядрена държава не може да бъде победена. Тя може да спре да воюва. Това се е случвало – самата Русия спря да воюва в Афганистан, изтегли се. Америка после повтори упражнението, пак се изтегли. САЩ излязоха от Виетнам, в този смисъл Виетнам победи САЩ.
– Не разбирам защо Зеленски вкара страната си в такъв режим да вади кестените от огъня на други. Не обсъждам морала и изгодата им. Има цели кръгове, среди, партии, течения, които искат Русия да е слаба и действително постигнаха целта си. Но какво постигна Украйна? А какво ще постигне, ако продължи войната? Има най-различни възможни сценарии, но има ли сценарий, при който да настава мир, щастие и радост там? Няма. Защо? Съдбата не само на Украйна, съдбата на Литва, Латвия, България, Унгария, на самата Русия бе променена, когато се разпадна Съветския съюз. Можем да проследим кой каква съдба избра и какво постигна.
– Първото бъдеще, което Украйна отхвърли, е да бъде в съюз с Русия, в руския свят. В Украйна очевидно не го искат, въпреки че дълго време изцяло го реализираха – купуваха привилегировано евтин газ, пренасяха руския газ и т.н. Първото възможно бъдеще е да остане заедно с тази голяма страна. Вторият вариант е да прави национална държава. Обикновено не завършва добре, но понякога завършва. И третият възможен проект е да стане част от Евросъюза. Какво избра Украйна? Отказа се от първото, на теория претендира за ЕС, практически избра втория вариант – започна да реализира национален проект. Тук дори не обсъждам действията на Зеленски и последната война. Това е съдбата на страната през последните 30 години. Това е погрешна посока. Първо, защото Украйна е многонационална страна. Там живеят 20-30 на сто руснаци, но наред с тях живеят още десетки националности. Апропо, Русия не реализира национален проект. Те даже имат две думи за това, което ние превеждаме като “руснаци” – россияни, т.е. рускоговорящите жители, докоснати от руската култура, там влизат и татарите, и евреите, и башкирите, сто и кусур нации, а “русский” значи “руснак”. И те отдавна играят тази игра, още от царско време, през Сталинско време, досега при Путин, те не реализират национален проект. Те реализират огромен имперски проект, който започна да се очертава много ясно с конфликта в Украйна. Ами там, Русия воюва с около петдесет страни от ЕС и НАТО и ги победи. Украинците се отказаха от руския свят и започнаха национален – “Ние сме велики”. Това е принципно сбъркано, защото Украйна е твърде малка страна в сравнение с трите империи – САЩ, Русия и Китай, за да бъде „велика“. Разбира се, можеха да бъдат суверенна страна с нормални отношения с Русия. Както Беларус. Русия и Беларус са приятели и си помагат. С Русия можеш да бъдеш приятел, без да бъдеш зависим или сателит. На Русия не и трябват сателити. Нужни са и приятели. По това Русия се отличава от САЩ и Запада.
Да не забравяме, че тук има столетна история, Русия е основана в Киев. Обръщам внимание на една книга, написана от комунист, гениална между другото – “Тихият Дон” на Михаил Шолохов, която описва тази история. Там влизат в едно село и питат една баба “Кой ги уби?” – селото е избито. – Белите или червените?”. И тя им отговаря “Люди убили” – “Хората ги убиха”. Това е ужасно силно. Прекратява се възможността да кажеш кой е прав! Това е просто трагедия! Трагедия, която се случва, когато се преобръщат пластовете в една страна.
– Не съм от тези, които смятат, че Зеленски не е президент на Украйна. Проблемът е другаде. Проблемът е, че Зеленски няма политическо бъдеще. При всички варианти Зеленски си е отишъл, но той действа. И когато казват “Зеленски не приема”, всъщност не приема този, който ще си ходи. Путин ще стои на власт, докато си поиска – той е широко приет от народа – 80-85 на сто са съгласни с неговите действия, така че той е широко базиран. Но Зеленски ще подписва от името на бъдещото, на следващите украинци. Тук има два варианта на поведение – той да принесе някаква жертва в името на нещо следващо, например, да подпише най-неприятните неща и да обере негатива, или не, което той прави в момента. Отказва да приеме предложението на Путин и Тръмп.
Сегаи е вярна оценката, че руската армия е една от най-силните, ако не и най-силната армия в света. Затова побеждава и САЩ и Запада. Неслучайно и Тръмп го посрещна в Аляска като император.
– На Русия ѝ трябва край на войната и в този смисъл враговете на Русия, които казват “Дайте да продължим” не са лишени от основание. Не знам колко могат да издържат, но този потенциал има някакви граници, а Путин има огромни ресурси може да продължи много. Но когато войната продължава вече четвърта година, те леко озверяха. Путин държи линията “Украинците са ни братя”, съзнателно не стреля, старае се да минимизира гражданските жертви, със сигурност не предприе никаква жестока операция от типа да унищожи центъра на Киев, президентство, парламент, генерален щаб. Можеше да го направи. Този “Орешник” показа, че може практически всичко в мащаба на няколко километра да изравни със земята без никакво атомно оръжие. Апропо, този “Орешник”, който падна и унищожи “Южмаш”, въобще нямаше снаряди, даже не атомни, обикновени снаряди нямаше, т.е. ударът би могъл да бъде и по-силен. Може би си правят експерименти, но не това е настроението на руснаците. Там народът говори съвсем други работи: “Защо ги търпим? Защо не сме ги ударили с атомна бомба?”. Озверели са. Просто са озверели и това е опасно за страната. Пак може да се появи такова движение – дали ще е ген. Попов или ген. Суровикин, знам ли, но може да се появи.
– Аз съм дълбоко убеден, че в крайна сметка Путин иска мир. На Украйна мирът е просто изгоден. Защо? Да допуснем, че ще им вземат 25% от територията, това е, разбира се, жестоко, ужасно, но тя не може да направи нищо. Тя спечели авторитет в света, приятелските чувства особено на Европа. Нататък тя ще плаща същата стока, само че по-скъпо. Зеленски има същия въпрос: “Как ще кажа на украинците? Какво ще им кажа?”. Между другото, тези думи, които им казва, са повече от достатъчни: “Ние удържахме огромна победа”. Това е факт. Добре, Донбас няма да е наш. Извинете, но къде граничи европейският свят и руският свят? Дали на Дон или на Днепър? Каква е разликата? Това е подробност в сравнение с голямото. Но това не може да стане, не само защото Зеленски няма как да го направи, а защото проектът им е националистически. Няма европейски проект там, това не е европейска страна, не защото не сме я приели. Тя по същество, по дух не е, защото не може европеецът да се изправи и да каже “От германците няма по-храбри войници”. В секундата, в която се каже това нещо, Европа се е разпаднала. А украинците по цял ден това говорят – “Ние сме най-храбрите, ние сме най-великите”. Има даже виц, както за македонците, че Луната е тяхна – в Украйна вицът е, че те са изкопали Черно море”. Всеки национализъм е леко смешен, защото много бързо изпада в крайности, но той е принципно сбъркан и затова съм песимист, защото не виждам никакъв начин те бързо да заобиколят и да тръгнат към друг вид проект.
– Тръмп успя да промени световната карта и като че ли целта му е мир. Той е убеден, че Америка печели от мира, от търговията, от бизнеса. Тръмп разклати света, първо потисна излишните безумия. В момента сме на етапа на обирането на крайностите, но това още не е новият свят. Излизаме от крайностите, опитваме се да ги балансираме, но това още не са тези големи идеи, които ще бъдат предложени на човечеството. С други думи, ние сме в преддверието на промяната. Промяна, която Русия и САЩ се опитват да реализират.