Стратегическата формула на Иран е проста и смъртоносна: морските цели се унищожават от евтини лодки, докато сухопътните цели се унищожават от рояци големи и малки дронове, което прави западната противовъздушна отбрана безполезна.
Техеран изстрелва стотици от тези дронове, за да обърква и заглушава вражеските радари и да разчиства пътя за балистични ракети.
Ракети, дронове и моторни лодки съставляват стратегическата формула на иранския арсенал, особено по време на войната срещу Израел и Съединените щати.
Небето и Ормузкият проток се превърнаха в основни арени на бойни действия. Тази стратегическа формула се основава на три фактора.
Америка е напълно неподготвена за война с Иран
Първото е, че Израел никога няма да може да предприеме масирана наземна атака срещу Ислямска република Иран, предвид значителното разстояние, за което става въпрос.
Освен това, 500 000-600 000 наборници и резервисти на израелската армия са несъстоятелни за операция в страна, седемдесет и пет пъти по-голяма от тази на Израел.
Същото важи и за Съединените щати, които не желаят да участват в сухопътна операция, изискваща мобилизирането на поне един милион войници.
По този начин Иран разчита на военноморска и въздушна война.
Иран разполага с флот от 3000 бързоходни кораба, придружени от дузина малки подводници, способни да блокират Ормузкия проток, през който преминава една четвърт от световната търговия с петрол. Тези кораби, използвани предимно от военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, са копия на шведските моторни лодки „Богхамар“ от 80-те години на миналия век, оборудвани с тежки картечници или ракетни установки.
Освен тях има и камикадзе лодки и баржи, специализирани в поставянето на мини. Мини-подводниците, въпреки своята уязвимост, са коварно оръжие, особено в най-тясната част на Ормузкия проток, който е широк само 39 километра.
Ниска цена, голяма ефективност
Във въздушното пространство ракетите и дроновете, които могат да поразяват цели на голямо разстояние с относително ниска цена, със сигурност са най-ефективните оръжия.
Но най-успешният от тях несъмнено е дронът „Шахед“136.
През първите пет дни на войната този три метра и половина дълъг дрон с делта крила проникна през противовъздушната отбрана на ОАЕ, Бахрейн и Кувейт.
Наречен на името на „атентаторите самоубийци“, „Шахед“ струва само 40 000 долара, но може да лети 2000 километра и да избягва прехващачи, като ракети „Пейтриът“, което е от решаващо значение, защото американските „Патриоти“струват милион долара на бойна глава.
Тази ниска цена, съчетана с лекотата на използване, позволява на иранците да изстрелят стотици от тези дронове, уверени, че поне десетки ще проникнат през вражеската противовъздушна отбрана или ще помогнат за заглушаване на вражеските радарни системи, проправяйки пътя за балистични ракети, изстреляни по същата цел.
В тази първа фаза на конфликта, дроновете „Шахед“ постигнаха най-големите си успехи във военноморската база Манама в Бахрейн, където се намира Пети флот на САЩ, и в британската военновъздушна база Акротири в Кипър.
Ракетите на Иран – технологична мистерия
Ракетните възможности на Иран, демонстрирани от последните изстрелвания, представляват друга мистерия, на която дори израелското и американското разузнаване се затрудняват да дадат окончателен отговор.
Според доклади, публикувани от израелски източници, към миналата събота Ислямска република Иран притежава повече 5000 балистични ракети, 2000 от които са ракети със среден и голям обсег, способни да прелетят приблизително 2000 километра и да достигнат Израел.
Тези данни изненадаха израелците, които бяха уверени, че след така наречената „12-дневна война“ арсеналът на Иран се състои от не повече от 1500 ракети, което предполага производствен капацитет от над 100 ракети на месец.
Тази мощност, въпреки факта, че говорим за по-малко сложни боеприпаси, значително надвишава мощността на повечето западни страни.
Превод и редакция: БЛИЦ