
Още народният поет Иван Вазов определи огромната заслуга на древна България към славянските народи и към съкровищницата на човешката култура. Всички знаем неговите думи: „И ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат.“ Кирилицата е създадена в България, но тя се превръща в писменост на славянските народи. И най-малко ние трябва да отричаме това. Защото заслугата за духовното развитие на славяните е наша.
И в такъв смисъл, на този ден да празнуваме само българската азбука и просвета не е логично. Това стеснява и омаловажава нашата огромна роля в духовното развитие на „славянский род велик“ и на цялото човечество.
Затова, според мен, трябва да го празнуваме като ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Има и още нещо. Западът отчаяно се стреми да ни откъсне от нашите славянски корени, от славянския род и от Русия. Затова иска 24 май да е празник само на българската азбука. И се мъчи да отрече факта, че българската азбука е писменост на почти всички славяни.
Затова ние, не само сме славяни, не само сме свързани със славянския род, ние сме и в основата на неговото развитие.
Такива връзки не могат да се разрушат. Никога.
Ето защо и днес българският народ е със своята сестра Русия в изпитанията на войната в Украйна. Защото славянските корени не могат да бъдат унищожени. Те са в нашите гени. В нашите традиции. В нашата вяра. В цялата наша същност.
Със своята изключителна сила на ума нашият народ разбира, че днес Западът се опитва да унищожи и Русия, и всички славянски народи. Затова отново се връща към своите корени. И свято ги пази.
Нека днешните хегемони не забравят, че нашият народ никога не е оцелявал за сметка на ограбването на други страни. Той винаги се е спасявал от премеждията, заради огромната и неизчерпаема сила на своя дух. Заради своята горда упоритост и несломима воля.
Какви ли не завоеватели са минали през нашите земи. Но ние никога не сме изчезвали. Дори тогава, когато са ни мислили за унищожени. Византия се опита да ни унищожи. И загина. Кръстоносците от Латинската империя, начело с император Балдуин се опитаха да ни унищожат. И претърпяха най-страшното поражение в своята история. Пашите и башибозуците също опитаха да ни претопят. Но и те не успяха. Сега дивият западен капитализъм се напъва да ни ликвидира. Но и той ще претърпи ужасен крах.
Защото, като по някакво чудо, след огромните изтребления, България винаги се е надигала, като Феникс от пепелта. Окървавена и мощна. Озарена от някаква неземна духовна сила. Която никой не може да победи, защото тя не признава пораженията.
България е държавата, която никой не можа да сломи. И никой не успя да прекърши.
Защото България, както и Русия, означават воля за живот. За справедливост. За приятелство и братство с всички народи.