Въпреки мрачните прогнози на повечето соросоидни медии, които бяха подгонени да защитават с голи гърди Бащицата, нищо страшно не се случи на протеста в неделя.
Нямаше „въоръжени провокации“, нямаше „паравоенни милиции“, нямаше „извънредни положения“, а хората бяха въоръжени само с метли, за да изметат продажната власт на Борисов. Протестиращите изгониха само операторите на btv. Ако Беновска беше там, щяха да изгонят и нея. С други думи, протестът беше напълно мирен.
Но, все пак имаше нещо, което уплаши властта. Защото протестиращите бяха много повече, отколкото пуделите на Борисов са предполагали.
Хиляди хора излязоха пред сградата на Народното събрание, за да изразят своя гняв от сегашното управление на държавата, което те нарекоха „мафиотско“ и убийствено за родината ни. По техните думи „правителството е повело война с народа“. И това не може повече да се търпи.
Стотици хиляди подкрепиха протеста в социалните мрежи, в градовете на България и пред българските посолства в чужбина. Тоест, българският народ вече отхвърли страха и тръгна „ва банк“ срещу управлението на Борисов.
Нещо повече. Хората в страната имаха и много по-радикални искания. Оставката на Борисов, за тях бе само първата крачка. Следващото бе разпускане на парламента, свикване на Велико народно събрание и смяна на системата на управление.
Нека, обаче, да изясним нещо много важно. В последно време непрекъснато се спекулира със „смяната на модела“ или „смяната на системата“. Така е, защото за хората в България, смяната на Борисов вече не е достатъчна. Хората искат кардинална промяна.
Какво, обаче, трябва да се промени, за да има кардинална промяна?
Ами за начало ще кажем, че простата смяна на модела на управление не е достатъчна. Примерно, ако с Велико народно събрание променим сегашния модел на олигархичен капитализъм, с така наречения „швейцарски модел на управление“, това няма да е достатъчно. Защото, вярно, може да има референдуми. Но те ще бъдат организирани пак от тези, които са по върховете на управлението на държавата.
При „швейцарския модел“ се запазва капитализма в пълния му блясък. Пак ще има много бедни и малко богати. Държавата пак ще се източва от богатите, които ще наричат себе си „национално отговорни бизнесмени“. Само че ще има хиляди референдуми. И референдумчета. Но въпросите за тези референдуми няма да се съставят от народа. Нито истинските резултати от тези референдуми ще бъдат известни на българските граждани.
Всъщност, при „швейцарския модел“ държавата пак ще се управлява от богаташите. И капитализмът пак ще си е олигархичен като сега. Просто ще се прикрива с друго смокиново листо. Досега ролята на прикритие играеше думичката „демокрация“. И понеже тази думичка се изтърка и хората разбраха, че няма никаква демокрация, сега тя трябва да бъде заменена с нещо друго.
И ето че се появи така наречения „швейцарски модел“ и думичката „референдум“. Само че както изборите не могат да променят нищо, така и референдумите не могат да променят порочната основа на сегашното управление. Ако можеха да я променят, нямаше да ги има.
И затова, ако търсим кардинална промяна, трябва да променим не модела на сегашното управление. Тоест, само да заменим думата „демокрация“ с думата „референдум“, а всичко останало да си бъде същото.
Ако искаме кардинална промяна, трябва да променим системата на управление. Тоест, трябва да променим системата на сегашния нагъл олигархичен капитализъм, най-напред с държавен капитализъм. А след това и с демократичен социализъм.
Както го прави Владимир Путин в Русия. В новите условия ще се поощрява развитието на малкия и средния бизнес. Единствената разлика ще бъде, че едрият бизнес, голямата част от икономиката, ще бъде в ръцете на държавата. Големите структуроопределящи и стратегически предприятия и отрасли в икономиката, ще бъдат в ръцете на държавата. И тя ще определя правилата. А не няколко крадци, които са си присвоили народното богатство.
А в Конституцията отново ще пише, че основна грижа на държавата, на парламента и на правителствата, ще е да се осигури работа и достоен живот за всеки гражданин на нашата родина.
Социализмът е спасението. Но за да го постигнем, ни трябва и съюз с Русия. Иначе нищо няма да ни помогне да се изтръгнем от хищните нокти, на бързо приближаващата ни, западна смърт
Автор Иво Македонски, istinata.net
А аз предпочитам не да са в ръцете на държавата, а в ръцете на народа. И не само „структуроопределящите и стратегически предприятия и отрасли в икономиката“, а и образованието, здравеопазването, енергетиката, подземните богатства и природните и исторически забележителности…
В уйкипедия има статия що е то социализъм и колко видове социализъм има .Та прав е Иво Македонски за демократичният социализъм който се ползва не само в Русия ,ами и в Китай и Северна Корея .При тях малкият и средният бизнес е в частни ръце от там нагоре всичко на сто процента е държавно .Също така има строг ред ,ред дисциплина и съд за крадците и разбойниците който ограбват държавата ,а понякога и разстрел на стадиона .Аз има сайтът на Севрнокорейската телевизия и там има цели филми и снимки от животът на хората в тази държава и там Ким Чен Ун вместо с охрана е заобиколен с десетина сътрудници въоръжени с моливи и бележници в ръце .И последно в Северна Корея народът е освободен от данъци още през далечната 1974 година .А какъв вид социализъм само народът има право да избере ,дали пазарен ,дали демократичен дали чистият вид социализъм в който всичко е на сто процента държавно и тя определя правилата следва да се борим за смяната на неолибералният капитализъм в който олигарсите определят нещата с народовластие .