Общинският съветник посочи, че пречките пред процеса вече са отстранени след скорощно решение общината да придобие безвъзмездно от държавата фигурите и терена за тяхното съхранение. Преди това липсата на ясното къде ще се пазят барелефите стана повод съдът временно да спре процедурата. Първоначалната идея за преместване в Музея на социалистическото изкуство не получи одобрение. Лилков отбеляза, че макар да са възможни нови опити за блокиране, чисто административните основания за това значително намаляват.
Бъдещето на Княжеската градина е по-същественият въпрос от самия монумент, допълни заместник-председателят на СОС. „Публичните пространства трябва да събират хората, а не да ги разделят“, подчерта той. Още през 2012 г. Лилков предложи възстановяване на историческото име на парка и организиране на международен конкурс за неговото преосмисляне. Идеята предизвика и нови дебати сред общинските съветници през последните дни.
Историческият облик на градината започва да се оформя в края на XIX век с алпинеуми, зоологическа градина и ограда по проект на арх. Георги Фингов. Този вид е напълно заличен след 9 септември 1944 г. с изграждането на паметника.
Лилков отправи критики и към провеждането на временни търговски събития около Националния дворец на културата и Княжеската градина. Той ги определи като „панаирджийска култура“ и заяви, че мястото им не е в центъра на столицата.
В Столичната община се обсъжда въвеждането на по-строги правила за събитията в публичните пространства, които да ограничат продължителния шум и търговската дейност. Предстои и широко обществено обсъждане за новата визия на Княжеската градина след обявяването на международния конкурс.