В същото време, изхождайки от данните за числеността на ВСУ и руската армия, действащи в Украйна, подобни изявления изглеждат парадоксални.
Броят на руските войски, участващи във войната, според различни данни варира от 550 хил. души (данни на украинското разузнаване) до 800 хил. души (тази цифра беше назована наскоро от Зеленски, Путин назова по-малка цифра от 700 хил. души). В същото време много наблюдатели смятат, че реалният брой на руските войски в Украйна е между 600 и 650 хил. души.
В същото време почти всички цифри за Силите за отбрана (включително ВСУ, Националната гвардия, граничарите и други части), които се споменават от Украйна, се свеждат до цифрата 1 млн. души. Буданов, ръководителят на разузнаването, даде максималната оценка в края на миналата година – 1,1 млн. души.
Разбира се, не всички от тях са на предната линия. Някои от тях са разположени на границата с Беларус и Приднестровието. Част от тях са подразделения, които са на ротация, или тилови служби (логистика, медици, щаб, охрана на инфраструктурни обекти и т.н.). Дори и да се вземе предвид това обаче, не е много ясно откъде идва 8-кратната разлика в броя на войските. Особено като се има предвид, че руснаците също имат част от армията, която не е на фронта – те също имат собствена логистика, медицинска служба и щаб. Въпреки че този дял е по-малък от този на ВСУ, тъй като значителна част от тиловите функции се изпълняват от служби, които се намират в самата Руска федерация и не се вземат предвид при изчисляването на броя на войските, действащи в Украйна.
Освен това украинските власти постоянно подчертават, че загубите на руснаците са многократно по-големи. И тогава е още по-необяснимо откъде Руската федерация има такова огромно предимство в жива сила, особено като се има предвид, че Русия не мобилизира, а попълва армията за сметка на доброволци по договор (дори ако някои от тях са изпратени на фронта „доброволно-принудително“).
Но дори и да приемем, че загубите са приблизително еднакви, пак не е ясно – откъде Руската федерация получава такова голямо предимство, за което всички говорят?
В руските военни блогове е широко разпространено мнението, че приказките на украинските говорители за липсата на жива сила са военен трик. Че всъщност командването на украинските въоръжени сили пести резерви, за да нанесе мощен контраудар. Вярно е, че руските канали в Телеграм отдавна очакваха този удар, но той не дойде. Освен ако не броим нахлуването в Курска област, заради което те изтеглиха части от фронта в Донбас, като по този начин го отслабиха значително. Малко вероятно е, ако ВСУ наистина разполагаше с големи резерви, те да не бяха изпратени да спрат руския пробив по направлението Покровск-Курахово, нанасяйки например удари по разтеглените флангове на настъпващата руска групировка. И едва ли щяха да допуснат загубата на повече от половината от контролираната от ВСУ територия в Курска област. Макар че, разбира се, не е изключено да се повтори опитът от пробива в Курска област на отделен участък от фронта, където ще се открие слабост на руските войски. Но, предвид цялостното съотношение на силите, това едва ли ще доведе до кардинална промяна на ситуацията на фронта, както не доведе до това и Курската операция.
Интервюираните от „Страна“ украински военни – от тези на фронта до генералния щаб и министерството на отбраната – признават, че противникът има предимство в живата сила. Вярно е, че те уточняват, че то далеч не е 8-кратно. Но то е значително.
Това отчасти се дължи на темповете на мобилизация.
Източниците на „Страна“ в Генералния щаб потвърждават вече публикуваните в медиите данни, че сегашното ниво на мобилизация не покрива загубите на украинските въоръжени сили от убити и ранени. Нещо повече, има много ранени. Според източниците в тила се намират няколкостотин хиляди войници, включително тези, които лежат в болници, възстановявайки се от рани, както и тези, които са били изтеглени (включително по здравословни причини). Така числеността на украинската армия намалява.
„Но не бих преувеличил значението на този фактор. Намаляването на числеността на украинските войски и увеличаването на руската групировка не вървят с бързи темпове. Това е бавен процес и той не се изчислява в десетки проценти. Много по-голям проблем е качественият състав на загиващите украински войници и новопристигналите на фронта. В момента фронтът все още се държи на силно мотивираните бойци, които са дошли в началото на войната. Но те са тези, които първи умират, или губят боеспособност поради наранявания, или просто прегарят от умора. И те се заменят от контингент от принудително мобилизирани мъже. Те са многократно по-малко мотивирани. И това е много по-голям проблем от числеността“, казва източник от Генералния щаб.
Но основният проблем, според експерти, си остават големите загуби на украинските въоръжени сили като например месомелачката около Бахмут, където Зеленски държеше отбраната да продължава, дори когато беше ясно, че украинските части трябваше да се изтеглят възможно най-бързо. Същото стана по време на контранастъплението през 2023 г. срещу мощно укрепената руска линия, получила названието „линията Суровикин“, по името на генерал Сергей Суровикин, известен и като „генерал Армагедон“. Там гибел застигна цели бригади от убити и ранени. Същото стана и при напълно ненужното нахлуване на елитни украински войски в граничните райони на Курска област. Само там до момента загиналите и тежко ранените са над 40 000 души. Сега същото се повтаря около Торецк, Покровск, Курахово… Все едно Киевската власт нищо не е научила от предишните уроци. Или нейните ментори, подобно на бившия британски премиер Борис Джонсън, искат още кръв.
Източник Днес.дир.бг