Денят на независимостта на България нямаше да го има без…

България отблизо

На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история, което отново разкрива силата на българския дух.

На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 г., която приключва с подписания на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г., който цар Фердинанд І прочита в двора на църквата „Св. 40 мъченици“ в старопрестолния град Търново. Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г.

Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда „известни“ икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стряска Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена.

Денят на независимостта връща самочувствието на българите. Дори сънародниците ни в Македония тогава се поздравяват с „Честито ни царство!“

На въпрос към академик Георги Марков дали е грешка, че „Денят на независимостта“ не е избран за наш национален празник той отговаря:

– Имаше спорове, в които неведнъж съм се намесвал, коя е най-подходящата дата за националния ни празник – 24 май, 6 септември, 22 септември. Но

без 3 март, Деня на освобождението, нямаше да има нито какво да съединяваме, нито на какво да обявим независимост.

Историята не бива да се политизира, а хубавите български празници трябва да се тачат. И макар и като мечта, днес е моментът да кажем, че и България може да бъде независима.

loading...

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.