Интересуват ме тези на моите съмишленици.
Някои казват, че мирните протести нямало да свършат работа, трябвало сопи, трябвало кръв, трябвало мъже и преврат….(цитирам по памет).
Може би са прави, но ще споделя личните си емоции.
Ами честно казано аз не искам нито да нападам български полицаи (още по-малко полицайки), нито да ритам в главата някой еврофен, защото срещу българин ръка НЕ вдигам, дори и опонент. Нито искам да руша държавно имущество.
Аз просто искам обществен дебат. Искам по телевизията и радиото да видя истинска смислена дискусия с привърженици на едната и другата стратегия. Иска ми се управниците да покажат поне капка уважение към инакомислещите.Към не малка част от народа си.
Искам Референдум, а не гражданска война!
Видях и друго. Излезлите на площада имат кураж подкрепен от силна вяра в правотата си.
Трябваше малка искра и можеше да стане страшно. Един призив разстояние.
Видях го по време на опита за пробиване на полицейският кордон пред Народното събрание. Видях го в очите на хората дошли с нас пред Паметника на Съветската армия. Готовност да съборят оградата през полицаите.
В този контекст се питам дали управляващите осъзнават, че са на прага на истинска война с народа си ( или, ок, срещу голяма част от него)?
Осъзнават ли, че само благодарение на здравият разум на организаторите на протеста по улиците на София не се стигна до размирици…А може би трябваше? Не зная, питам се….
Ще обобщя.
Искаме ОСТАВКА на правителството поради явен конфликт с волята на голяма част от народа, когото претендират да управляват.
Веднага след това искаме ИЗБОРИ и РЕФЕРЕНДУМ!
Това е разумният подход.Другото ще бъде живо подстрекателство към бунт.
Но не от нас. От самата ВЛАСТ.
И продължавам питанките – а дали властта не провокира точно това?
Източник Фейсбук