В началото на конфликта Русия – Украйна почти всички говореха за едно и също, че войната ще бъде тежка, но кратка, че натискът, санкциите и дипломацията ще върнат мира.
Но … днес всичко това изчезна незнайно къде и тези теми на разговор потънаха в забвението.
Новият финансов пакет на Европейски съюз за Украйна показва нещо съвсем различно и то е, че Европа вече не планира край на войната, а нейното продължаване.
Мирът изглежда вече не е сценарий за този конфликт…
В дипломатическите среди думата „преговори“ все още съществува, но … реално няма никаква тежест.
А и САЩ вече не са единственият двигател на процеса, защото вниманието им е насочено знайно накъде…
И резултатът е прост и очеваден: няма реален политически път към бърз мир.
Европа вече смени ролята си. Новите милиарди вече не са насочени към „след войната“, а към „по време на войната“. Те са за противовъздушна отбрана, за дронове и военна индустрия, за поддържане на държавния бюджет на Украйна и най-вече за устойчивост на нейната армия.
Или това означава, че Европа не очаква край на войната, а подготвя нейното продължение.
А и самата юРусия вече действа в тази логика. Страната преминава към нов тип война. И това вече не е класическа фронтова стратегия, а по-скоро:
– масово използване на дронове,
– масирани удари по територията на Украйна,
– удари по инфраструктурата,
– и постоянен натиск върху противника.
Като целта не е “внезапна победа”, а да се направи войната по-скъпа за отсрещната страна с всеки изминал ден.
Украйна разбира се, се нуждае от десетки милиарди годишно за военни разходи, като реалните оценки за устойчивост на войната са почти двойно по-високи.
Това означава, че дори с европейската помощ и подкрепата на Международен валутен фонд, Украйна винаги е в недостиг.
И този недостиг не се решава… Той се покрива временно.
И ето… войната вече не е само на фронта, а конфликтът се разширява извън бойното поле. Той се превръща в система, която включва бюджети и дългове, енергийни зависимости, политическите решения в ЕС и вътрешните обществени напрежения.
Дори вътрешните спорове в Европа често се свеждат до конкретни национални интереси – енергия, търговия, транзит, като в случая с държави като Унгария.
От другата страна Русия следва стратегия, която не е насочена към бърза победа. Тя разчита на изтощението и политическата умора в Европа, а също и на дългосрочно разклащане на единството на Запада.
Какво всъщност означава новият пакет за Украйна?
Това, което се случва днес, не е нова фаза на войната, а нов начин тя да бъде управлявана.
Мирът … не е изчезнал като идея, но е изместен като реалистичен сценарий на този етап.
И на негово място идва един дълъг конфликт, който се администрира и естествено не се решава.
И докато в Брюксел се говори за милиарди, пакети и стратегии, в България тази картина ни изглежда … далечна.
Но тя вече не е далечна, тя вече е тук, само че под различна форма: през цените, нашата сигурност, енергетиката и … политиката на страната ни.
Войната в Украйна не е просто регионален конфликт. Тя е фактор, който променя архитектурата на цяла Източна Европа, включително и на България.
Страната ни не е пряк участник във войната, но е в непосредствената ѝ геополитическа зона:
– Черно море е военизирана и силно наблюдавана зона,
– логистични и военни маршрути минават през региона,
– инфраструктурата на НАТО в региона се разширява,
– и рисковете от инциденти или ескалации не са изключени.
Или казано просто, дори без да участва, България е в обхвата на конфликта. Страната ни не е в центъра на вземането на решения, но е в центъра на последствията.
————-