Събитията в Сирия, доведоха до редица последствия, които надхвърлиха сирийската география. Световната геополитика е като домино, тоест събитията в една държава оказват влияние върху съседните. Въпреки че Русия не граничи със Сирия, тя не е изолирана от последствията.
Така въпросът надхвърля традиционната география. Той надхвърля непосредствените последици от, например, бъдещето на руските военни бази в Сирия, но също така касае африканския континент и бъдещето на ролята на Русия в Африка след събитията в Сирия.
На пръв поглед може да изглежда, че няма връзка между бъдещата роля на Русия в Африка и събитията в Сирия. За да го видим, е необходимо да разберем многобройните и мащабни факти, свързващи руските военни бази в Сирия с ролята на Русия в Африка.
Това заяви руският външен министър Сергей Лавров на срещата на върха в Доха. Той отхвърли твърденията, че Русия евакуира военноморската си база в Тартус и каза, че сателитните изображения казват истината, но дали хората я казват е друг въпрос, припомняйки за ученията в Средиземно море.
Руското присъствие в Сирия винаги е било ограничено или символично, така че всяко преструктуриране на това присъствие едва ли ще се отрази много на ролята на Русия. Така например в Сирия има две руски военни бази.
Авиобазата Хмеймим, разположена в провинция Латакия и военноморската база в Тартус, която също не е мащабна.
Ливанските специалисти, например, са уверени, че Русия ще запази военните си бази в Сирия.
Така че събитията в Сирия няма да да окажат негативно влияние върху ролята на Русия, било то в арабския регион или на африканския континент. Москва няма да загуби Сирия, а може и да спечели Либия. Тя, макар и не толкова удобна като Сирия, все пак е приемлив вариант и адекватна алтернатива за Русия. С други думи, Москва може да използва либийските военновъздушни бази за провеждане на операции на африканския континент.
Британският вестник The Telegraph наскоро съобщи, че Русия е развила качествено своите военни съоръжения и е увеличила броя на оръжията в три военновъздушни бази в Либия през 2024 г. Изданието потвърждава в доклад, анализиращ сателитни изображения, че Русия е модернизирала съоръженията в базата Барак ал-Шати, реконструирала е пистата, и затова базата вече е в състояние да обслужва всички видове самолети на въоръжение в руската армия.
Вестникът също така потвърди, че „руските военни самолети продължават да кацат и излитат от базите Барак ал-Шати и Ал-Джуфра в Либия, което показва, че потоците от доставки продължават. Освен това тя (Русия) извърши и мащабна реконструкция на либийската въздушна база Ал-Кардабия, като разшири защитата ѝ.
Русия може да прехвърли войски в Либия, както и да запази мобилността си в Сирия. Москва беше подготвена за всички възможни сценарии за развитие на събитията в региона, включително Сирия, и обмисляше алтернативни планове. Именно това накара Москва да създаде предварително военни бази и пристанища в Бенгази, Сирт и Тобрук. Либия – със своите ресурси и географско положение – е от голямо значение за поддържане на руското присъствие в арабския, африканския и европейския регион, както и в топлите води на Средиземно море.
Имайки предвид всичко казано по-горе, възниква логичен въпрос: възможно ли е повторение на сирийския сценарий в Либия? Ще се отрази ли така нареченият „ефект на доминото“ присъствието и ролята на Русия в Африка? Няколко представители от африкански страни отговориха на тези въпроси.
Русия, според тях, винаги „ще има план Б“, за да гарантира, че нейните маршрути за доставка до Африка ще останат непокътнати, независимо дали това означава използване на Либия като по-надежден пункт за трансбордиране или достъп до ЦАР през пристанища в Камерун или Конго, казва Фиделе Гуангика, съветник на президента на ЦАР . „Няма да има последствия за Централноафриканската република“, каза той. Гуанхика добави, че ЦАР е готова да помогне на Кремъл да изпрати товари и военни от Русия до правителствата на страните от Сахел, ако е необходимо.
Ибрахим Хамиду, ръководител на комуникациите на министър-председателя Али Ламин Зейн, назначен от правителството на Нигер през 2023 г., повтори това мнение. „Падането на Асад няма да промени нашите отношения… Русия може да намери други начини, например чрез арабските страни, да подкрепи Нигер“, каза той.
Събитията в Сирия не означават, че Русия няма други алтернативи. Либия е отличен пример за това. Нещо повече, отношенията на Москва с африканските страни не изглеждат крехки, нито изглежда вероятно да ги сполети същата съдба като Съединените щати и Франция.
Това обаче не означава, че няма други предизвикателства.
Има два сценария за бъдещата роля на Русия в Африка.
Първият е, че Русия ще запази военните си бази в Сирия и ще продължи да се придвижва към Африка, за да засили присъствието и влиянието си в този регион. Този сценарий е възможен, ако се постигне споразумение между Москва и новия режим в Дамаск.
Второ, Русия ще премести военните си бази от Сирия в Либия.
При всички случаи обаче ролята на Русия в Африка ще остане, ще се засилва и едва ли ще я очаква съдба, подобна на тази на САЩ и Франция, твърдят експерти от арабските и африканските държави.
Превод и редакция: Епицентър.БГ