От ЕК искат да отпадне приетият у нас Закон за марките и географските означения, който работи в страната ни от 1999 г. и според него добрите търговци могат да защитят марките си и да продават на пазара продукция по уникални регионални рецепти. Европейската комисия обаче смята, че подобна защита не е съвместима с правилата на ЕС, тъй като в съюза имало други схеми за качество на различните селскостопанските продукти и храни.
46 маркови и сравнително качествени храни у нас са застрашени от исканите промени. Още през юни миналата година бе изготвен специален законопроект, според който България трябва да се откаже от национална закрила на храните. Цитира се и документ – Регламент (ЕС)№1151/2012г. , в който е записано, че държавите – членки нямат право да прилагат национална защита на географските означения на храни и земеделски продукти, пише „Агрозона“.
Сред регистрираните марки храни, които досега се ползваха от национална защита са българското кисело мляко, родният кашкавал от специални мандри, бялото саламурено сирене, произведено от първокачествено мляко, смилянския боб, първомайска лютеница, горнооряховския суджук и други наложили се на пазара продукти.
Странно, след като име вина от Тоскана и Напа, след като има сирена и мляко от Алпите, след като има шампанско от различни региони, гръцко сирене „Фета“ със запазена марка, защо на нас се забраняват продукти с доказан произход? За да влезе българското сирене и малкото ни останали родни марки в общия кюп на европейската продукция?
За да не могат българските потребители да разберат какво купуват?
За да се пробутват ментета и всичко да бъде под знака, „произведено в ЕС“?
А кой го е произвел, как го е произвел, какви суровини е вложил да няма никакво значение?
За да замине все още качествената родна продукция в други държави, а ние да им внесем боклуците и да ги ядем?
За да се приложи напълно двойният стандарт при храните и „Европа на две скорости“?
А ние да сме в третата?
Искаме си българското!
Ще успеят ли политиците да ни защитят?
Или пак ще ни продадат?
Автор Станислава Славова , istinata.net