Оценката обхваща три области. Първата се отнася до изпълнението на номиналните (Маастрихтски) критерии за конвергенция, които са необходимо, но не достатъчно условие за присъединяване към еврозоната. Тези критерии поставят фискални и парични референтни стойности, спазването на които има за цел да намали рисковете и разходите, свързани с липсата на независима парична политика. Успешното спазване на съответните критерии следва също така да смекчи рисковете за стабилността и да предотврати появата на дисбаланси във валутния съюз. През 2024 г. Чехия изпълни критерия за лихвените проценти, както и критерия за политическа и финансова стабилност на правителството. Страната обаче не отговаря на критерия за ценова стабилност, поради ниска референтна стойност и продължаващ висок ръст на цените на услугите в местната икономика. Чешката република не отговаря и на критериите за колебание на обменния курс, тъй като не е част от механизма ERM II.
Втората област оценява икономическата готовност на Чешката република за приемане на еврото. Ключов елемент в тези индикатори е оценката на икономическото изравняване на Чешката република с еврозоната и способността на чешката икономика да преодолее всички негативни икономически сътресения чрез други механизми, след като загуби своята самостоятелна парична политика. Чешката република не е постигнала съществен напредък в това отношение от последната оценка през 2023 г. Все още има много препятствия по пътя към единната европейска валута. Едно от тях е незавършеният процес на икономическо сближаване на чешката икономика, особено по отношение на нивата на цените и заплатите, които остават доста под средните за еврозоната. Сравнително ниското структурно сходство между чешката икономика и еврозоната също може да създаде проблеми в рамките на единната парична политика. Нерешените вътрешни структурни проблеми, свързани с настоящия икономически модел и бъдещите предизвикателства пред публичните финанси (застаряване на населението, инвестиции в инфраструктура и т.н.), представляват значителен риск. Планираните мащабни проекти (строителство на високоскоростни железопътни линии и нови ядрени блокове) ще натоварят значително държавните бюджети. Следователно справянето с настоящите предизвикателства на икономическата трансформация и дългосрочната устойчивост на публичните финанси трябва да бъде приоритет преди вземането на решение за присъединяване към паричния съюз.
От друга страна, високата степен на отвореност на чешката икономика и нейните тесни търговски връзки с еврозоната са ключовите положителни фактори. Някои показатели на пазара на труда, особено ниското ниво на дългосрочна безработица и устойчивостта на банковия сектор на негативни шокове, също са благоприятни.
Последната област на оценка се отнася до самата еврозона. Икономическата разнородност на еврозоната е висока. Това беше допълнително подчертано от енергийната криза и нейното въздействие върху икономиките на държавите членки. Икономическото сближаване на държавите от еврозоната е от съществено значение за гладкото функциониране на паричния съюз. Фискалното състояние на повечето страни от еврозоната също са негативен фактор.
Институциите и правилата на еврозоната се промениха през последните години и дискусиите за по-нататъшно задълбочаване на интеграцията продължават. Следователно бъдещите потенциални финансови и нефинансови ангажименти, свързани с влизането на Чешката република в еврозоната, не могат да бъдат надеждно оценени в момента.
Петър Фиала, премиер на Чехия
От страницата на Министерство на финансите на Чешката република:
Превод за „Гласове“ Юлия Ал-Хаким