Рискът от ескалация се усили от нещо, което политическите анализатори описват като фундаментална грешка в преценката на САЩ и Израел относно това как Иран би отговорил на безпрецедентни удари срещу неговото ръководство.
Убийството на върховния лидер аятолах Али Хаменей в началото на конфликта, замислено като решаващ удар, пренаписа „правилата за водене на бойни действия“. Той беше заменен от сина си, Моджтаба Хаменей, и това, което трябваше да обезглави системата, се превърна, в очите на иранските управници, в провокация, изискваща съпротива и отмъщение.
„С един тотално грешен ход, Тръмп и израелският премиер Нетаняху превърнаха геополитическия конфликт в религиозен и цивилизационен“, каза изследователят на Близкия изток Фаваз Джерджес.
„Те превърнаха Хаменей от оспорван владетел в мъченик.“
Убийството на Али Хаменей послужи за придаване на легитимност в Иран на най-твърдите инстинкти на теократичното ръководство, казват регионални анализатори, обвързвайки духовенството и елитните революционни гвардейци с нарратив за екзистенциална съпротива, в която капитулацията е немислима, а издръжливостта – свещена.
Те казват, че предположението, че отстраняването на върховните лидери би довело до разпадане на системата, пренебрегва многослойните институции на Иран, паралелните властови структури и дългата история на устойчивост – от осемгодишната война с Ирак до десетилетия на американски санкции.
Резултатът, казват анализаторите, не е капитулация, а радикализация – един по-яростен и по-предизвикателен Иран и един регион, оставен да понесе последствията.
„Хаменей беше аятолах, това не е нещо, което се прави – още по-малко чужда сила да убие аятолах“, каза Алекс Ватанка, експерт по Иран в Института за Близкия изток. „Но това е Тръмп… човек, който няма спирачки. Затова в очите на шиитския духовен елит… той наруши всяка норма и протокол.“
Петролното оръжие на Иран
Американските и израелските политици не влязоха във войната, без да осъзнават идеологическата сила на Иран, но изглежда са подценили неговата устойчивост, каза Магнус Рансторп, експерт по тероризъм.
Предположението, каза той, е било, че въздушното превъзходство – постигнато чрез унищожаване на ракетни пускови установки, командни центрове и висши фигури – ще осигури свобода на движение и стратегическо сдържане. Но иранската система се стегна вместо да се разпадне, отчасти защото се поддържа от паралелни институции, предназначени да се възстановяват под натиск, каза той.
Вашингтон също подцени способността на Иран за асиметрично отмъщение, казват политическите анализатори в региона.
Техеран не се нуждае от победа във въздушната война, а трябва да наложи големи разходи на противника, казват те. В продължение на десетилетия Иран е инвестирал в идентифициране на уязвими места, вместо да се мъчи да отговаря на силата със сила, и е започнал да разглежда енергийните активи и Ормузкия проток като централни за своята стратегия.
Чрез удари по енергийната инфраструктура и заплахите срещу Ормузкия проток Иран повиши цените на петрола, подхрани инфлацията по целия свят и прехвърли натиска върху САЩ и техните партньори.
Целта, казват анализаторите, не е била победа на бойното поле, а налагане на икономическо изтощение. Ако войната стане икономически непоносима за противника, самото оцеляване на Иран се превръща в победа, казват те.
Преждевременното прекратяване на войната без гаранции за сигурност би оставило държавите от Персийския залив незащитени, като всяко бъдещо иранско отмъщение вероятно няма да се ограничи само до региона, твърдят в паника прозападни анализатори.
Техеран запазва способността да активира дългогодишни глобални мрежи, използвайки канали, развивани в продължение на десетилетия, за да нанася удари далеч от бойното поле.
„Те още не са започнали, но разполагат с огромни възможности да накажат САЩ и Израел“, каза Рансторп.
Тази заплаха виси над всяко изтегляне на САЩ. Ако САЩ се оттеглят, Техеран няма да разгледа резултата като поражение. Но в случая, САЩ вече нямат никакъв друг полезен ход, защото ако решат да нахлуят със сила в Иран, това ще доведе до многохилядни жертви, а резултатът за САЩ и Тръмп от такава инвазия трудно може да се предвиди.
В крайна сметка теократичната система устоя, балансът на силите се наклони в полза на Иран, а Техеран ще има нова роля в региона, казват регионални анализатори.
Източник: БЛИЦ