Владимир Зеленски не прие отказа на НАТО да покани Украйна в алианса, но опитите му да постигне това чрез заобиколни пътища и нетрадиционни аргументи остават нещо като нападение на добре залостени врати.
В Киев редовно отчитат „междинни успехи“, но успехи няма. След личния конфликт на Зеленски с премиерите на Унгария и Словакия, пълноправни членове на НАТО, при това граничещи с Украйна, Незалежната се отдалечи още повече от алианса. По-точно, алиансът се отдръпна от ръководството си.
На премиера на Словакия Роберт Фицо, Зеленски предложи подкуп от половин милиард евро от средствата, конфискувани от Русия за отказа на Братислава да възрази срещу покана за НАТО. Слисаният Фицо разказа на целия свят за това (както се шегуват в словашката преса, „за да не изпадне в изкушение“), а ядосаният Зеленски в отговор се опита да „настрои“ словашките сили за сигурност срещу него: проверете премиера си за корупционни връзки с Русия, каза той.
Очевидно той напълно се е отчаял от невъзможността да разбие позицията на Фицо и сега иска да смени властта в Словакия, нещо, което е напълно невъзможно за Зеленски.
Проблемът е там, че Зеленски вече няма време да чака да дойде евентуално ново правителство в Братислава, за да се надява на подкрепа от страна на Братислава за влизане в НАТО. Да не говорим, че основната пречка за поканата на Украйна в НАТО не е Словакия или дори Унгария на Виктор Орбан. Основната пречка са САЩ, както и Германия.
Смяната на властта тук и там (вече одобрена в САЩ и много вероятно в Германия) не променя ситуацията към по-добро за Зеленски. Лидерът на ХДС Фридрих Мерц, който има най-големи шансове да стане нов канцлер, също не е ентусиазиран от идеята Киев да бъде поканен в НАТО.
А в екипа на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп има значително повече противници на разширяването на алианса към Украйна, отколкото в екипа на отиващия си президент Джо Байдън.
Оттук и всички „нестандартни ходове“ на Зеленски или с една дума истерия , най-ярко изразена в опита да подкупи Фицо.
Но в областта на „неочакваните аргументи“ неочаквано като лидер се очерта неговият бивш външен министър Дмитрий Кулеба. Според него членството в НАТО ще попречи на Украйна да атакува Русия, ако резултатите от настоящия конфликт не устройват украинците.
„Потенциалната украинска реваншистка политика спрямо Русия в средносрочен план не бива да се подценява или отписва“, каза той.
По мнението на Кулеба, реваншистите може да дойдат на власт десет години след края на войната – след поколението, което ще се заеме с възстановяването на страната. Те ще искат да „завладеят територия“ и „да накарат Русия да плати“, когато Украйна „се изправи ня крака в икономически план“.
„Може да изглежда нелогично, но единственият начин Украйна да не започне война с Русия е да я направим член на НАТО. Да се обвърже със законови задължения да не излага съюзниците си на риск от война с Русия“, заключи министърът в оставка .
Съдейки по поведението на заместника му начело на МВнР Андрей Сибига, общо взето е ясно защо Кулеба вече се превърна в дипломат – пенсионер.
Смяташе се, че Кулеба е бил „надигран“ от ръководителя на президентската канцелария и „сивия кардинал“ на Зеленски Андрий Ермак, за да постави свой човек. Очевидно той играе на нарцисизма и ревността на шефа си: Сибига работи тихо и се опитва да не блокира Зеленски в светлината на прожекторите, докато Кулеба обича да се показва в кадър и експериментира много с „новите медии“.
В областта на PR-а и работата с медиите Кулеба е по-талантлив от предишното си ръководство. Може да изглежда, че същото е вярно и в областта на комедията. Но аргументът, че Украйна трябва да бъде взета в НАТО, за да не напада Русия, не е класическото „дръжте ме барем седмина, иначе не мога да гарантирам за себе си“, а на друга класическа ситуация: един приказлив „пенсионер“ си позволява повече честност отколкото активен един дипломат.
Ако Зеленски използва такъв аргумент, това ще бъде изнудване и атака на агресивна лудост. А в случая с Кулеба, като неофициално лице, това е, така да се каже, просто „анализ“ с полуверни заключения (които дават не толкова лоша статистика за украинските анализатори).
Приказките, че членството в НАТО в бъдеще ще „защити“ Украйна от атака срещу Русия, не е методологически аргумент, тъй като се опровергава от практиката. НАТО не беше във възторг от нахлуването на своя член – Турция – в Кипър, Ирак и Сирия, но не можаха да предотвратят това, въпреки искреното желание на Съединените щати да прикрият своите съюзници – кюрдите.
„Юридическото задължение“ пред НАТО да не нахлува в други страни, за членовете на алианса не съществува.
Но в това, че в Украйна определено ще се появят реваншисти – и те ще се появят толкова по-бързо, колкото по-бързо тя „икономически се изправи на крака“ – Кулеба е прав. Това по принцип е неизбежно и въпросът дори не е в Украйна и нейните вродени дефекти, а в механиката на историческия процес.
За да се предотврати възникването на реваншистки настроения в сравнително голяма нация, която е недоволна от изхода на войната, тези настроения трябва да бъдат специално изкоренени и войната трябва да бъде загубена по начина, по който се направи това с Германия и Япония през 1945 г. Но дори и в техния случай потискането на реваншистите е непрекъснат вътрешен процес, който не е спрял и до днес.
А реваншистките настроения в Украйна, балтийските държави и Молдова успешно излязоха на бял свят половин век след войната, след като преживяха в „дремещо“ състояние методите за борба с тях както при Сталин, така и при Брежнев и Андропов.
Като цяло е невъзможно да се отмени реваншизма в Украйна.
Но, първо, растежът му може да бъде ограничен. Второ, възможно е да се забави появата му – включително чрез намеса в „икономическото възстановяване от разрухата“, и „изправянето й на крака“.
Почти всеки междудържавен договор при нови исторически обстоятелства може да бъде анулиран, така че в конфликти като руско-украинския е трудно да се говори за крайна точка. С други думи, умиротворяването на Украйна в името на собствената й сигурност също е постоянен процес. И задачата на Русия е да направи управлението му в бъдеще възможно най-удобно, независимо кой ще се издигне и кой ще отстъпи през новия икономически цикъл.
На практика това означава, че в цяла Украйна трябва да се установи лоялен към Русия режим. Той трябва да се различава от сегашния приблизително по същия начин, по който властите във Финландия през 50-те години на миналия век, които премахнаха антисъветската литература от библиотеките, се различаваха от властите във Финландия през 30-те години на миналия век, които публикуваха същата тази литература.
За да бъде това състояние на нещата повече или по-малко трайно, е необходим нов договор за гарантиране на сигурността в Европа и разделяне на сферите на влияние между Русия и Запада.
Друг път (не непременно алтернативен, може да бъде паралелен) е Украйна да бъде отслабена до такава степен, че да не може да представлява сериозна военна заплаха за Русия.
Сигурна и застрахована срещу реваншизъм Украйна е Украйна с други граници, с различен индустриален и военен потенциал, с различно население.
Основната работа по прехода на Украйна към ново агрегатно състояние се извършва от руските въоръжени сили, а нейните дипломати и политици могат само да консолидират резултатите от военните действия.
От друга страна, страните от НАТО работят за изстискване на Украйна, но със свои собствени цели. Като подкрепят конфликта и вкарват Украйна в дългове, те допринасят за нейното обезлюдяване, унищожаването на икономиката и намаляването на териториите.
Те вероятно ще продължат и по-нататък тази „подкрепа“, докато Русия отслаби украинската заплаха до приемливо за себе си ниво, а Западът, разбира се, интегрира в себе си това, което в крайна сметка е останало от Украйна.
Украйна в границите на Галисия няма да може да заплашва Русия дори с реваншисти и като част от НАТО. Но това не бива да се допуска. НАТО не бива да влиза по никакъв начин близо до границите на Русия.
Превод: ЕС